вторник, 20 септември 2011 г.

Откриха превантивно информационния център по зависимости в Стара Загора

20 септември 2011
DARIK NEWSСт.Загора 
Превантивно информационният център по зависимости към Съвета по наркотични вещества беше официално открит и осветен днес в Стара Загора. В него ще се провеждат занятия на терапевтичен театър, арт-терапия с танци и рисуване. Ще се води и терапевтична дейност със зависими лица и техните семейства.
Ръководител на дейностите в центъра е Радост Овагимян, която е секретар на Съвета по наркотични вещества към Общината. Помещението е ремонтирано със средства от бюджета на въпросната структура.

Кметът проф. Светлин Танчев награди двамата победители в конкурсите за мото и лого на новия информационен център. Мотото „Подаваме ръка, даряваме надежда" е хрумване на 28-годишният Живко Желев. За най-добро лого беше избрано това на фотографа Александър Петков, който и преди се е включвал в инициативи на Съвета по наркотични вещества. Освен грамотите, които получиха, двамата млади мъже ще бъдат включени към делегацията, която ще посети и разгледа превантивно информационен и терапевтичен център по зависимости в Гърция.
Гостите на празника бяха поздравени от Театрална студия „Слънце" към библиотека „Родина" с ръководител Росица Гюмлиева.
На освещаването присъстваха още Николина Горова - секретар на Община Стара Загора и Кристиан Петков зам.-председател на Общинския съвет в града.
Старозагорският превантивен център се намира на ул."Цар Иван Шишман" №96, в близост до Военен клуб.


 

петък, 2 септември 2011 г.

УВЕЛИЧАВА СЕ БРОЯТ НА УПОТРЕБЯВАЩИТЕ МЕТАДОН

Интервю на Иван Славов с д-р Иван Добринов
Вестник „Труд”,
Регионално издание „Твоят ден”, петък, 26 август, 2011 г., Брой 67 (212)

-          Д-р Добринов, увеличава ли се броят на зависимите от наркотици в Старозагорско?
-          Нямаме статистика до момента, тъй като по закон това е функция на превантивно-информационния център, който ще стартира през септември. Личните ми наблюдения са, че се променя много профилът на зависимите през последните години. Като че ли понамаля броят на употребяващите хероин през последните месеци, обаче за сметка на това се увеличи броят на употребяващите метадон, включително и венозно, т.е. използват медикамент с цел друсане.
-          Метадонът не се ли дава само по специални програми?
-          Метадонът се дава по програми, но лошото е, че се предлага и на черния пазар. Изнася се от някои хора, записани в програми и се разпространява нелегално. По-страшното е всъщност рязкото увеличаване на стимуланти – амфетамини, метамфетамин и по-малко кокаин, заради високата му цена. Проблемите, които възникват във връзка със стимулантите, са коренно различни от тези на опиатно зависимите. Употребяващите стимуланти са много по-агресивни, склонни са към тежки престъпления, грабежи, физическо насилие. Другият проблем е, че едно от най-тежките усложнения е психозата. Една част правят психотични разстройства, подобни на шизофренията и от тук се получават диагностични грешки. Тези хора биват лекувани като шизофренно болни, а всъщност се касае за усложнения на наркоманията.
-          Има ли такива случаи в болницата в Раднево?
-          Много са. И в момента имаме такива случаи. През последните години се увеличи броят на тези пациенти. Те изискват друг подход на лечение - неща, за които здравната ни система не е подготвена. Такъв човек не може да бъде вкаран в комуна, не може да бъде лекуван амбулаторно на кабинет. Той трябва да бъде въдворен първоначално, докато се овладее психозата, в психиатрично отделение, тъй като има много тежки случаи на агресия.
-          Колко души преминават годишно през вашето отделение?
-          Отделението е смесено за алкохолно и наркотично зависими. Преминават около 330-340 души годишно. При нас освен детокс, предлагаме и различни форми на рехабилитация, които не са достатъчни, но все пак при пълната липса на такива услуги са доста голямо постижение. В Раднево в момента работим по една българо-германска инициатива, която се нарича „Културата и болестите нямат граници” и една от идеите ни е да направим пилотен модел по немски образец, където наистина нещата да вървят последователно. Поканили сме немски експерти. Идеята е да свържем това с дейностите в Стара Загора и след време да се изгради пълноценна програма за ресоциализация, така че хората, излизащи от лечение, да бъдат поети и да не се връщат към употребата на вещества.
-          Болничното лечение ли е единственият начин за справяне със зависимостта?
-          Точно това е проблемът, че зависимостта е хронична болест и изисква различни етапи на лечение. На всеки един етап трябва да има различна структура, която да поеме човека. Първият етап е детоксът, т.е. да бъде изчистен организмът от наркотика и да се преодолеят абстинентните прояви. Технически това е медицинска процедура, не  е сериозен проблем, лесно се прави, с лекарства. Ако обаче не бъде продължено лечението с рехабилитация, дългосрочният ефект е нулев. Човекът излиза от болницата, отива на автогарата, купува и продължава по стария път. Големият проблем е именно липсата рехабилитация и ресоциализация на зависими.
-          Има ли такава програма, която да работи в България?
-          В България официално държавни терапевтични общности няма нито една. Лицензираните са само две, те са частни и високо платени. Това са къща „Феникс” и терапевтична общност „Ново начало”. Има религиозни комуни, които нямат лиценз, функционират на други принципи, няма контрол от страна на държавата. Има някои трудови комуни, където също не е много ясно какво точно се случва. Официално подходът изисква лицензирана програма, която да отговаря на определени стандарти и да се упражнява постоянен контрол на това, което става вътре.
-          Наркотиците или алкохолът са бичът на подрастващите? Увеличава ли се броят на зависимите млади хора?
-          Не бих правил разграничение. Младите много злоупотребяват и с двете, много често ги комбинират. Последните случаи, с които се сблъскваме в отделението, обикновено са с тежки проблеми точно от съчетанието на алкохол и наркотици – с амфетамини, опиати, с бензодиазепини. Трудно е да се направи разграничение, но се увеличава броят на младежите, които комбинират, което е много страшно, а ефектът е непредсказуем. Но при нас общо взето отделението е за хора над 18 години.
-          Сдружение „Избор” имаше идея част от парите за акциз за алкохол и цигари да отиват за борба със зависимостите. Какво се случи с нея?
-          Това не е наша идея, а фигурира в Закона за здравето и от 2006 г. не е ясно къде точно се отклоняват тези пари, но със сигурност не се дават по предназначение. През миналата и тази година се разразиха серия от скандали, свързани точно с идеята за създаване на фонд за зависимостите, някои пациентски организации поискаха такова нещо. Официално, доколкото знам, им е отказано, но в същото време никой не обясни къде точно отиват тези пари, а те не са малко.
-          Увеличава ли се в региона употребата на синтетична дрога?
-          Това е друг сериозен проблем – с т.нар.”дизайнерски” дроги. Всъщност това са вещества, които по химическа структура наподобяват в по-голямата си част амфетамините. Има и такива, които наподобяват активното вещество на марихуаната. Но проблемът е, че имат различна химическа структура и не се контролират от закона. Има легални магазини, такива нашумяха в София и Слънчев бряг, където може да се купят такива вещества. Те са регистрирани като тор за папрат, сол за баня и др. и не подлежат на никакъв контрол. Над 30 вещества през последните месеци са регистрирани, като периодично излизат нови, а старите изчезват. Китай и Индия масово произвеждат такива неща. Търговската стратегия е много бърза подмяна. Докато се въведе веществото, при тромавата процедура в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, вече има излезли нови 30. Доколкото ми е известно, Здравната комисия към Народното събрание предприе стъпка за подзаконов акт, който да позволява списъците със забранени вещества да бъдат коригирани постоянно.
-          Кой е най-употребяваният наркотик у нас?
-          По принцип в цяла България това е марихуаната, но най-сериозните проблеми в момента са от амфетамините и опиатите. Имаме също и няколко много тежки случая с метамфетамин през последните дни.
-          Доколко е паднала възрастта на употребяващите алкохол и наркотици?
-          За употребяващите алкохол има данни от Националния център по наркомании и според тях възрастовата граница, когато започват употреба, е паднала до 12.5 години. С наркотиците започват да експериментират горе-долу на 11-12-годишна възраст, като проблемът е, когато станат зависими. Тогава наистина няма кой да ги обгрижва. Преди година-две имахме случай на младеж на 14-годишна възраст от Нова Загора, който беше много агресивен и съдията се беше хванал за главата, защото няма къде да го насочи за лечение. Проблем е и лечението на жени. В България няма нито едно такова отделение. Има легла, които са в общопсихиатрични отделения. Но подходът и обучението на персонала трябва да бъдат съвсем различни.
-          Общинският съвет за борба със зависимостите най-сетне заработи, каквото беше и вашето отколешно желание. Какви дейности се извършват от този съвет и кога ще има превантивно-информационен център в Стара Загора?
-          Доколкото знам, сега ще се планират още неща, до тук имаше редица срещи, обществен дебат, беше отбелязан международният ден за борба с наркотиците, имаше една дарителска кампания в квартал „Лозенец” за социално слаби семейства, която беше използвана да се популяризира дейността на Общинския съвет по наркотични вещества, така че да знаят ромите къде да потърсят помощ, тъй като са много проблемни. В Стара Загора все ощге не е пламнало толкова, но в Нова Загора и Пловдив в ромските махали положението е ужасно. Там буквално цели фамилии се занимават с внос, разпространение и употреба на хероин. Виждали сме от деца на 14 години до възрастни мъже на 50 години, които са зависими и имат сериозни криминални прояви. Прервантивно-информационният център всъщност е действащият орган, който изпълнява програмата, заложена от Общинския съвет по наркотични вещества. Доколкото ми е известно, на 8 септември предстои откриването на такъв център в Стара Загора. В Старозагорска област досега нямаше абсолютно никаква координация между хората и институциите, които се занимават с такива дейности, наистина голям брой хора са ангажирани с това, но го правят „на парче”. При такава болест трябва да има последователност и координация в действията.
-          Увеличава ли се броят на алкохолиците?
-          Не толкова като брой хора, колкото тежките последствия от алкохолизма, тъй като и там липсва система за обхват и всъщност тези хора са подритвани между различни болнични заведения. Лежи във вътрешно отделение заради язвата, в неврология заради припадъците, в хирургията заради панкреатит, но никой не се сеща да го лекува от хроничното, основното заболяване, което е алкохолната зависимост.
-          Има ли в региона от така популярните на Запад клубове на „Анонимни алкохолици”?
-          Другият проблем е кой да ги поеме след излизането от болницата, тъй като групите за взаимопомощ едва сега прохождат. Има такава група в Стара Загора, от няколко години функционира, но въпросът е, че това все пак е една малка група, а е много трудно човек да отиде и да потърси помощ. Хубаво е, че има такива групи, но те не са в мащаба и числеността, каквито са в другите държави – като например Полша.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Център в помощ на наркозависими започва работа в Стара Загора


Икономически портал на регион Стара Загора

Понеделник, 27 юни 2011 г., 23:01
Необитаема бивша сграда за социални дейности и на ул. Цар Иван Шишман в Стара Загора ще стане Превантивно-информационен център към Общинския съвет по наркотични вещества. Надяваме се центърът да заработи до края на годината. Къщата се нуждае от сериозен ремонт, за тези дейности са нужни 20 000 – 25 000 лева, обясни Радост Овагимян, секретар на Общинския съвет по наркотични вещества.
Съветът бе домакин на Обществен дебат на тема „Светът на зависимите и ние“ по повод Международния ден за борба с наркотиците – 26 юни.
На дебата присъства и председателят на съвета Николина Горова, секретар на община Стара Загора.

Общинският съвет по наркотичните вещества е създаден през 2009 година, но започва активна работа в тези последни месеци. Една от целите е откриването на Превантивно-информационен център към съвета, от който има остра нужда, а Стара Загора е единственият областен град, в който няма такъв център, въпреки необходимостта.
Неговата роля е да осигури информация, консултация и адекватно насочване на наркозависимите към лечение.
Добрата новина, за която упорито се бориха родители и специалисти, най-накрая дойде - определено е мястото, в което ще се помещава центърът. Тепърва започва да се мисли за ремонтните дейности и да се осигурява финансиране.
Друга задача на Общинския съвет е обединяването на всички институции, които работят по проблема с наркозависимите, с общи действия.
По време на дебата бе представен пилотен модел за обхват, превенция, терапия, рехабилитация и ресоциализация на хора с проблеми заради употреба на наркотици.
„В САЩ всеки вложен долар в превенция „спестява" 7 долара на данъкоплатеца от съдебни разходи и престой по затвори. А един долар, вложен в лечение, „прави" 12 долара икономии", каза д-р Иван Добринов, началник на Шесто мъжко отделение на Държавната психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ в Раднево и председател на Сдружение „Избор“.

Нужно е държавата да помага!
Неправилното диагностициране и лечение, липсата на компетенции сред здравните специалисти, липсата на финансиране на програми за лечение на наркозависими и на специлаизирани програми за лечение на деца със зависимости - тези са някои от проблемите към днешна дата, очертани по време на дискусията от д-р Добринов.
Има остра необходимост и от програми за ресоциализация на хора, които вече са излекувани и се връщат в нормалния живот „чисти“, но без работа, например.
Сред факторите за ефективно „справяне“ със зависимостите са нуждата от държавна политика, информираност, работата в мрежа, необходимостта от мултидисциплинарен екип при борбата с наркотиците.
Според националната статистика, всяка година у нас има между 2000-3000 нови случая на хора, употребяващи хероин. Тревожни са данните за разрастване на комбинираната употреба на различни психоактивни вещества.
10% от всички случаи на младежи към детските педагогически стаи са употребявали алкохол и наркотици, показват още здравните проучвания.
„Към момента няма нито една програма за терапия на деца от зависимости“, алармира за пореден път д-р Добринов.

Никога не се предавай!
„Все още се акцентира на наказанието и на моралното осъждане, а не на лечението. Криминалните прояви се считат, че са извършвани от лошите, а тези прояви не се възприемат като част от поведението на един наркозависим“, коментира по време на дискусията Татяна Кючукова, психолог в Сдружение „Избор“.
„Най-трудният момент е да признаеш, че взимаш наркотици, това е първата крачка“, сподели пред журналисти Волен Пасков,  консултант в комуна и бивш наркозависим, който не крие, че познава твърде лично девиза на хората, пристрастени към дрога: „Никога не се предавай“.
„И аз съм се провалял, отказването е много трудно, но трябва да се знае, че е възможно“, казва 30-годишният младеж, който е взимал дрога близо 10 години.
„Необходими са сили, подкрепа и желание нещата да се оправят. В България манталитетът е такъв, че, докато не стигнеш до дъното, си мислиш, че няма проблем“, смята Волен.

В комуната, която се намира в софийско село, работел от пет години. В момента там са 20 души. Мястото е посещавано и от старозагорци.
„Пътят за отказване от наркотиците е индивидуален при всеки, това е лична борба“, казва още Волен.
Правило му впечатление, че е паднала възрастовата граница на зависимите и много често го търсели за помощ за деца, станали жертва на дрогата. В комуната обаче не могат да се взимат момчета и момичета под 18 години.
„Сприятелих се с едно момче от Стара Загора, което беше при нас. Христо се казва, вече е добре“, споделя 30-годишният младеж, който е родом от Ямбол.

В помощ е и духовната терапия
Духовната терапия също може да е в помощ за справяне с проблема на наркозависимите. Такова мнение изразиха по време на форума част от участниците.
По време на дискусията отец Иван Генов даде идея да бъде заложен в учебните планове предметът религия.
„Това е единственият учебен предмет, който може да възпитава децата ни към ценностите“, заяви отец Иван, като подчерта, че липсва изграждане на духовни ценности не само при децата и зависимите, но и в цялото общество.
За повече права на учителите да работят с деца и родители пък призова преподавателката в частно училище Ани Пеева.
„Заради дете с наркозависимост се наложи да напусна работа от държавно училище“, сподели Пеева.
„Елате по училищата и вижте на какво прилича голямото междучасие – зад оградите - митинг от пушещи човечета. Ако има полицай и той изчезне, на следващото междучасие се появява дилърът“, заяви учителката.
По проблемите с наркотиците в училищата да бъдат организирани дискусии с родители, деца и учители, каквато се случи преди време в СОУ „Железник“, препоръча д-р Донка Славова от Регионалната здравна инспекция.
„Готова съм да отделя от личното си време, за да съм полезна на подобна инициатива“, заяви на форума д-р Славова.
Личните лекари и педагогически съветници да имат едно наум и да са по-внимателни в откриването на първите симптоми на зависимости, бяха сред другите препоръки от страна на участниците в срещата.

Част от проявите за отбелязване на 26 юни – Международен ден за борба с наркотиците, бе и организираната от Общинския съвет по наркотични вещества  усмивкова терапия - здравословна алтернатива на употребата на психоактивни вещества.
Информация: вестник Новината

Пета заключителна среща на дискусионен клуб "Родители - Новатори"в СОУ"Железник"


На 28.04.2011 г. във Форума на СОУ "Железник" се проведе поредната дискусионна среща в рамките на пилотния проект" Родителите - равностоен партньор в нашето училище". Темата на срещата  "Употреба на ПАВ при децата" беше представена от д-р Иван Добринов - председател на " Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация - Избор".Срещата откри Директорът на СОУ"Железник" г-жа Ангелова. Присъстваха много родители, учители, цялото ръководство на училището, ученици.Гости на срещата бяха и представители на различни институции в града -д- р Д. Славова (РЗИ), Гино Гинов - главен специалист АБ кв." Железник", медии и родители от сдружение"Надежда за децата" гр. Стара Загора, членове на сдружение "Избор.
Пълната зала доказа за пореден път успешното партньорство между учители, специалисти, ученици и родители. Невероятна презентация представи д-р Добринов, която в широк аспект разкри опасностите , грозящи децата ни и начините, по които можем да ги предпазим. Дискусията продължи с въпроси от родители и учители, значими за цялото ни общество.Интересни и полезни изказвания направиха д-р Д. Славова, както и родители на зависими деца от сдружение" Надеждата за децата".

сряда, 20 април 2011 г.

Статия във вестник "Новината"


Вестник „Новината”, Понеделник, 18 април 2011 г.
Обществото

Подготвят център за наркозависими?

Предвеликденски църквата подаде ръка на родителите им

Светла Тенева
teneva@novinata.bg

     Стара Загора може да има съвсем скоро Превантивно-информационен център, тъй като през следващия месец се очаква да бъде назначен секретар на Общинския съвет по наркотични вещества, което е стъпка напред към старта на дейността на подобен център.
     Както „Новината“ вече алармира, Стара Загора е единственият областен град , в който няма такъв център, макар че има необходимост от работата му. Неговата роля е да осигури информация, консултация и адекватно насочване на наркозависимите към лечение.

     „Загубих приятел преди време, който беше със зависимост и това ме провокира да търся информация и да се опитам да разбера защо никой не помага на тези хора“, обяснява 30-годишната Радост Овагимян, която е имала идея за откриване на частен превантивно-информационен център в Стара Загора. Сега тя очаква да бъде назначена с кметска заповед за секретар на Общинския съвет по наркотични вещества.
     „В тези центрове се залага на превенцията и на положителните послания и действия, на това хората да получават чиста и синтезирана информация, за да разберат проблема, а не да го отбягват“, казва Радост.
     Когато центърът стане факт, сред първите му дейности ще бъдат тези, които ще са свързани с работа с училищата, с разпространение на анкетни карти, на база на които да се формира статистика за зависимите от наркотици. Дейността на центъра ще е насочена и към различни програми за създаване на работни места, ориентирани към ресоциализацията на наркозависимите.
     Според наблюденията на специалистите расте броят на хора от малцинствата, които употребяват преди всичко хероин и успяват да се снабдят с наркотика въпреки бедността и безпаричието.
     „В момента не можем да кажем дали са проблемна група в Стара Загора, но можем да разберем именно чрез анкетния принцип“, смята Радост.

Всички институции
да запретнат ръкави

     Има остра необходимост всички институции, които имат отношение към проблема да се задействат. Такова е мнението на психолога Яна  Христова, която работи със старозагорското сдружение на родители на наркозависими „Надежда за децата“.
     „Със зависимите и с техните близки трябва да работи мултидисциплинарен екип от различни институции и организации в мрежа. Началото на тази мрежа мисля, че започваме да поставяме: родителското сдружение от една страна, нашето професионално сдружение – от друга, Държавната психиатрична болница в Раднево – от трета, сега като се създаде Превантивен-информационен център, това е друго звено към мрежата“, подчертава Христова.
     „Единственото напълно липсващо звено е това на ресоциализацията, която е много важна. От нея зависи поддържане на вече постигнатия резултат от лечението“, допълва д-р Иван Добринов, ръководител на шесто мъжко отделение на Държавната психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов“ в Раднево и председател на сдружение „Избор“.
     По думите му нужно е държавата да изгради система и да създаде регламент на ясни стандарти за подобряване на условията на лечението на  наркозависимите и на помощ на семействата им.
     Изисква се помощ от държавата, защото един човек или една организация трудно може да постигне каквото и да е, смятат специалистите.

Родители на наркозависими: Църквата ни подаде ръка 

     И докато се чакат действия от институциите, то църквата вече даде положителния пример.
     Помещение в двора на храм„Свето Въведение Богородично” в Стара Загора е предоставено безвъзмездно на родители на наркозависими от сдружението „Надежда за децата” след заседание на старозагорския епархийски съвет. Досега сдружението изпитваше остра нужда от място, където да провежда сбирките си.
На заседание на епархийския съвет е разгледано писмо, в което родители молят църквата да им окаже съдействие за  подходящо място, където да се събират и обсъждат проблемите на наркозависимите.
     „Искаме чрез вас да благодарим на дядо Галактион и свещениците, които прегърнаха идеята и решиха да ни помогнат. Нямаше да се справим с непосилните наеми, които ни искаха институциите, добре, че църквата ни обърна внимание”, споделиха родителите.
     Те са обезпокоени, че расте броят на тези, които търсят подкрепа чрез сдружението.
     „Вече при нас идват родители на деца, които са осмокласници. За да дойдат за помощ, това означава, че синовете и дъщерите им са посегнали към наркотиците минимум в шести клас. Проблемът е огромен и е крайно време държавата да обърне внимание на него”, казват родителите.

Есенен университет по зависимости - Програма 12.09-15.09.2011 г.



Интегративна психосоциална рехабилитация на пациенти със зависимости

За целите на тренинга ние ще формираме една обучителна общност. Стъпките в тренинга до голяма степен ще наподобяват стъпките на един типичен рехабилитационен процес, само че ще ги преминем за 4 дни. Ние ще формираме модерна обучителна общност на 21-ви век, която ще интегрира в себе си много от подходите, за които имаме доказателства с висока ефективност – мотивационно интервю, когнитивно-поведенческа терапия, работа с травмата, и много други подходи в зависимост от нуждите на пациента.

Ден 1 -  Ориентация и започване на психосоциалната рехабилитация.
Понеделник,
12.09.2011 г.
08:30 – 16:00 ч.
1. Регистрация на участниците
2. Ориентация и изработване на правилата и нормите (интерактивен семинар):
·        Индивидуална оценка на нуждите
·        Формиране на работни групи
·        Оценка на групови нужди
·        Сключване на обучителен контракт
3. Терапевтична общност като интегративен рехабилитационен подход (семинар и работа в малки групи)
·        Цели и задачи на терапевтични общности
·        История на този модел
·        Посоки на терапевтични и рехабилитационни усилия
·        Фази на рехабилитационния процес и начини на преминаване от една фаза към друга
·        Подготовка на пациенти за рехабилитационна работа
·        Място и роля на фармакологични интервенции
4. Формиране на работни екипи, поставяне на задачи и отговорности (интерактивен семинар)
5. Приключване на първата рехабилитационна фаза

Ден 2 -  Интегративна рехабилитационна програма в действие – интеграция на когнитивно-поведенчески техники в рехабилитационния процес
Вторник,
13.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.
1.         Когнитивно-поведенческа терапия и нейно място в рехабилитационния процес (кратки семинари (10-15 мин), последвани от интерактивни практически упражнения (30-40 мин)
·        Общи принципи и теоретични основи на КПТ
·        Интеграция на когнитивно-поведенчески техники в рехабилитационния процес
·        Анализ на автоматични мисли
·        Анализ на схемите
·        Анализ на системата на вярванията и ценности
·        Функционален анализ на поведението
·        Използване на позитивна и негативна подкрепа
·        Домашни задания
2.         Специфични когнитивно-поведенчески техники и групи:
·        Превенция на рецидив
·        Работа с травмата
·        Работа с гняв и агресия
·        Работа със семейства и деца („родителстване”)
3.         „На пациентите им е безразлично как да наричаме моделите. Те искат помощ” -Интеграцията на КПТ в терапевтични общности, групи за самопомощ (12-стъпки) и други дългосрочни психо-рехабилитационни техники.
4.         Персонална оценка на прогреса в обучителната общност, преминаване към следващата фаза

Ден 3 -  Интегративна рехабилитационна програма в действие – формиране и поддържане на мотивация - интеграция на мотивационно интервюиране в рехабилитационния процес
Сряда,
14.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.
1. Мотивация за промяна като постоянно променяща се величина с изключително значение за успеха на рехабилитацията
·         Мотивационни техники при започване на работата с пациента
·         Оценка на желанието и възможност за промяната при пациента
·         Мотивационно интервюиране като стил на комуникация с пациента
·         Интеграция на мотивационно интервюиране с други техники
·         Мотивационна работа в групи
·         Какво да правим когато мотивацията спада?
2.      Групови упражнения в малки групи
3.      Персонална оценка на прогреса в обучителната общност, преминаване към фазата на реинтеграция
Ден 4 – Реинтеграция и планиране
Четвъртък,
15.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.

1.      Пред-реинтеграционна оценка на психосоциалните нужди:
·        жилище
·        работа
·        подкрепяща среда
·        действия при кризи
·        други

2.      Приключване на процеса в обучителната общност
·        Какво постигнахме?
·        Какво предстои?
·        Как да го направим?
3.      Защита на плана за промяната и реинтеграцията пред малката група
4.      Приключване на процеса

понеделник, 18 април 2011 г.

Есенен университет по зависимости - 2011

В София ще се проведе поредната сесия на Есенния университет по зависимости. Ето съобщението:


Уважаеми колеги,
Организационният комитет на Есенния Университет по Зависимости

ви кани на

тазгодишната сесия на Университета, която ще се проведе в Националния Център по Наркомании в София от 12 - 15.09.2011 г. в продължение на пет работни дни с водещ д-р Игор Куценок, Директор на Центъра по Зависимости и Зависими поведения на Калифорнийския Университет в Сан Диего, САЩ. Тематиката на сесията през 2011 г. е „Модели и методи на психосоциална рехабилитация при зависими поведения”.

Програма
Начало – от 08:30 ч. на 12.09.2011 г. Край – в 16:00 на 15.09.2011 г.
Програмата е прикрепена към това писмо.

Регистрация
Регистрацията за участие в ЕУЗ 2011 се извършва чрез заплащане на такса за участие.

Такси за участие (в лева)

Ранна такса при плащане до 15.06.2011г.
Обикновена - 150 лв; за студенти* - 75 лв.

Късна такса при плащане след 15.06.2011г.
Обикновена - 200 лв; за студенти* - 100 лв.

* моля предоставете валиден документ за идентификация, а именно: карта ISIC или служебна бележка от Вашия университет. При заплащане по банков път, моля изпратете скенирания документ на електронния адрес на ЕУЗ 2011 aua_2011@abv.bg най-късно до 04.09.2011 г. включително. Невалидни документи или – в случай на плащане по банков път – такива, изпратени след 04.09.2011 г. няма да бъдат признати.

Предварителна регистрация
Предварителната регистрация се извършва чрез заплащане по банков път до 00:00 ч. (българско време) на 05.09.2011 г. Всички банкови разходи свързани със заплащането по банков път са за сметка на участниците.

Получател: Българска асоциация за профилактика на наркомании (БАПН)
IBAN: BG36UNCR96601010223507
BIC: UNCRBGSF
Уникредит Булбанк
Адрес: гр. София, ул. Жолио Кюри №9
Основание за плащането: такса за участие на ЕУЗ 2011г.

Окончателна регистрация
Окончателната регистрация ще се извърши от 08:30 – 09:30 ч. на 12.09.2011 г. преди откриването на сесията на ЕУЗ 2011. Тя представлява потвърждаване на предварително регистриралите се участници и раздаване на материали за работа и научни материали. Също така, участниците, които не са се регистрирали предварително, ще могат да се регистрират тогава като заплатят в брой.

NB! Поради вероятността да се съберат твърде много участници и риска от забавяне на откриването на сесията, препоръчваме предварителна регистрация.

Таксата за участие включва:
достъп до сесиите на ЕУЗ 2011 и местата за постери
кафе-паузи
материали за работа
научни материали

Потвърждение за предварителна регистрация
При плащане по банков път, ще получите потвърждение за предварителна регистрация на електронния Ви адрес или на Вашия профил във Facebook, при положение, че не разполагаме с Вашия електронен адрес. Предварителната регистрация приключва в 00:00 ч. на 05.09.2011 г., след което вече няма да получите такова потвърждение. Ако заплатите по банков път след този срок, особено важно е да носите със себе си доказателство за извършеното плащане при окончателната регистрация в деня на откриването на ЕУЗ 2011.

Анулиране на регистрация
Анулирането на предварителна регистрация се извършва чрез уведомяване на електронния адрес на ЕУЗ 2011 aua_2011@abv.bg.
В случай, че анулирате направена предварителна регистрация, ще Ви бъдат възстановени:
- преди 15.06.2011 г.: 50% от таксата
- преди 20.08.2011 г.: 25% от таксата
- след 20.08.2011 г.: 0% от таксата
За тази цел ще се взима предвид датата на получаването на електронното писмо. Моля посочете Вашата банкова информация (номер на сметка, получател, име и адрес на банката, IBAN и BIC код) в електронното Ви писмо.

Ако имате допълнителни въпроси, свързани с ЕУЗ 2011, моля не се колебайте да ни пишете на aua_2011@abv.bg.

Ще се радваме да се видим и работим заедно на Есенния университет по зависимости 2011 г.!

 От името на Организационния комитет на ЕУЗ 2011 г.,
д-р Васил Женков,
Държавна психиатрична болница
за лечение на наркомании и алкохолизъм - Суходол

вторник, 22 март 2011 г.

И Н И Ц И А Т И В А „КУЛТУРАТА И БОЛЕСТИТЕ НЯМАТ ГРАНИЦИ”

Инициативата „Културата и болестите нямат граници” започна преди около 4 години от г-н Людмил Кунчев, алкохолно зависим, живеещ свободно от алкохол, по професия оперен певец, работещ в Германия, успешно терапиран в Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode. Основната й цел е изграждане в България на пилотен модел на завършена ефективна система по немски образец за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече у нас програми.
В инициативата бяха привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив д-р Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер основател на Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode, проф. Хайхел, председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Конфедерация „Защита на здравето”, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР” – гр. Ст. Загора, представители на Българската православна църква,  д-р Иван Добринов от Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” – гр. Раднево и др.

В рамките на инициативата подготвяме:
1. Посещение на д-р Клаус Херберт Рихтер с цел изготвяне в детайли на проект за конкретен пилотен модел на място. Така ще адаптираме немския модел към българските условия, предвид финансовите ограничения тук и нуждата да се запази философията на комплексния терапевтичен подход.
    2. Безвъзмездна, високо квалифицираната експертната помощ. Осигурихме продължителна методическа помощ и супервизия от признати специалисти от Германия, като  д-р Рихтер, проф. Хайхел и др. Техните знания и умения ще помогнат за правилно формиране и обучение на екип, изграждане на модела съобразно необходимите европейски стандарти.
3. Изготвяне на финансова рамка. След уточняване детайлите в проекта ще могат да се остойностят отделните бюджетни пера.

Основни източници на финансиране:
Бюджетните средства, чрез които Министерство на здравеопазването финансира ДПБ-Раднево;
- Кандидатстване за средства по съответна процедура във връзка с програмите за ограничаване на злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества. Съгласно чл. 53 от Закона за здравето едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на такива програми.
Реорганизацията на място, по-доброто администриране,  управление и клиничното профилиране на отделенията като наркологични, ще доведат до оползотворяване на скрити ресурси и икономия на средства. Привеждането на организацията в болницата към изискванията на Наредбата на Министерство на здравеопазването  (обнародвана в Държавен вестник, брой 69 от 3 септември 2010 г.) за изменение и допълнение на Наредба № 24 / 07.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт по психиатрия, би разкрило нови възможности.

Възможности за работа с осъдени лица с хероинова зависимост

Написано от Радост Найденова
Отварянето на границите за обмен на хора и стоки утвърди България като един от основните канали за трафик на наркотици за Западна Европа и Азия. Наркокултурата претърпя сериозно развитие, както в количествено, така и в качествено отношение. По последни данни от националната здравна организация 27% от учениците между 11-16 години са приемали в различен период от време психоактивни вещества. Забелязва се тенденция на снижаване възрастта на злоупотреби с наркотици, която се определя така: на 10-12 год. за първи път се експериментира с дрога, като най-разпространени са марихуаната и хероинът. Средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин през последните пет години е спаднала от 24,7 на 22,5 години. Общоизвестен е фактът, че в генезата на антисоциалното поведение, влиянието на наркотиците е съществено при извършване на престъпления. Лицата със зависимост е необходимо да изявят желание за помощ и тогава с разпореждане на съответния съд се настаняват на принудително лечение -единственото специализирано за тази цел заведение е болницата в затвора гр. Ловеч. След медикаментозно лечение (3-5м.) те влизат в общата система на затвора.В повечето случаи, преминавайки съдебна процедура и пребиваване в следствен арест, те постъпват в затвора преодолели физическата абстиненция. Но попадайки в нова жизнена реалност, от тях се изисква психическа еластичност и устойчивост, умения за адаптация и за социално функциониране в условията на изолация - качества, които те определено не притежават, вследствие на което те правят емоционално-поведенчески сривове."При анализа профила на тази категория правонарушители се отчита реален риск от вреди, както и от рецидив. Криминогенните нужди изискват да се постави акцент върху специализираните методи на третиране. А именно мотивиране и включване в индивидуални и групови програми на терапия.Регистрираната тенденция за периода юли 2002 - януари 2003г. в затвора Стара Загора на новопостъпили лишени от свобода близо 2% с хероинова и 10% с експериментална и спорадична консумация на дрога се запази през 2003/2004г. За съжаление, получената информация се основава на доброволно споделяне, тъй като липсват медицински и други документи, гарантиращи по-голяма обективност. Това са предимно млади хора на възраст от 18 до 29 г., чийто живот тепърва предстои с всичките си проблеми - устройване на работа, създаване на семейство и т.н.В този контекст пилотната програма "Сила за живот" се опита да отговори на актуалните нужди и създаде модел за работа с осъдени зависими."Зелената улица", която даде ръководството на затвора, ни предостави възможност да участваме в поредица обучения и семинари. Искрено благодарим на екипа от фондация "Стефан Батори" - Варшава, който ни показа професионализъм и човечност, подари ни литература и материали, гостува на първата сбирка на групата и вдъхна вяра на момчетата. Участвахме и в международния научен семинар "Терапия на осъдени лица със зависимост" - по програмата Атлантис - Барчево 2003. Преминахме стаж в отделение за зависимости в затвора гр. Варшава.Всичко това ни помогна да създадем модел, в който ползвахме най-доброто от една вече доказала успешното си функциониране програма "Атлантис" и внесохме съобразно актуалната ситуация у нас полезни практики, които вече сме изпробвали във времето.Основна цел на програмата - преодоляване на психическата зависимост чрез получаване на знания относно зависимостите като болест, последиците свързани с нея и формиране на нов здравословен стил на живот. Работата стартира през м. март 2003 г. и продължи през цялата 2004 г. Групата в началото (от 10 л. св. с хероинова зависимост) и екипа (психолог и инспектор социална дейност) извървяхме дълъг и нелек път. Може да се каже, че заедно направихме първите крачки. Това, което не можехме да намерим в специализираната литература, го открихме в споделеното от тях, в натъжените им очи, в недоизказаните слова. Сега, когато се връщаме във времето назад, е по-лесно да открием своите пропуски, малки победи и истини.Ще се опитаме накратко да споделим основните моменти от работата ни. Надяваме се това да бъде полезно и за други, които са съпричастни към проблема. Да получим обратна връзка, която ще ни помогне да работим още по-добре и успешно.Градивен елемент в условия на изолация при работа с хероиново зависимите осъдени са терапевтичните релации. Отношенията между водещия терапевт и лишения от свобода не трябва да се разбират само като даване на задачи, включване в програма, поставяне на диагноза, интерпретиране на данни и използване на определени методики и тестове. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван, че с него се експериментира, че той е обект на въздействие. Здравите работещи релации предполагат доброволност, информирано съгласие, приемане и доверие, реалистичност и подкрепа на силните страни. Това са всъщност и основните принципи на работа, които подпомогнаха участниците да се чувстват сигурни, разбрани, да общуват спокойно и себеразкрият. Усвояването на тези жизнени умения благоприятства мотивацията за промяна, груповия процес и интеракциите с по-широк кръг партньори.Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитали да спрат вземането на наркотици. Естествено в началото недоверието, страхът, човешките съпротиви бяха по-силни. Но работата в група е като качване по ескалатор. Ако някой започне да слиза надолу, останалите от групата му подават ръка, за да продължи напред.Първата стъпка е осъзнаването на зависимостта. Разчупването на илюзията, че вземаш наркотици, но не си наркоман, както и измамното чувство, че винаги можеш да спреш и контролираш нещата. Тази крачка е най-важната по пътя на здравеенето.Осъзнаването на зависимостта като болест, която остава за цял живот и че терапията не лекува, а дава необходимите знания и инструменти за откриване на "мините и опасните завои".Символично казано - зависимостта като болест е като бронхиалната астма или високото кръвно налягане. Засегнатият и неговите близки е необходимо да знаят кои са така наречените алергии, които могат да предизвикат следващия пристъп. И да правят необходимото, за да водят един здравословен начин на живот.Първият модул, който е информационен, включва теми като - "Индикации и симптоми на зависимо поведение", "Що е зависимост, фази", "Запознаване с био-психосоциалния модел", "Процесът на здравеене, защо терапия", "Митове", "Система на илюзиите и отрицанието", "Аз и моите чувства", "Какво е СПИН и ХИВ" и др.На всяка наша среща поставяме тема или т.нар. домашна работа. Участниците описват в личните си тетрадки-дневници своите преживявания, чувства и мисли. Така от една страна се учат да полагат ежедневни усилия и отговорност. От друга - да бъдат открити, честни, да застанат пред огледалото, да видят себе си, да направят равносметка на изминатия път."Какво спечелих и какво загубих след като започнах да приемам наркотици?" Връщането към миналото е болезнено и изисква много усилия и смелост. Във втори модул работата е насочена към безсилието и деструкцията.Осъзнаване, че наркотиците са повлияли както на здравословното състояние, така и на мислите, чувствата, отношенията ми с другите, на поведението и духовните ценности.Когато везните клонят към загубите и негативите, то вината, срамът, угризенията и болката изплуват на повърхността. Досега те са били абстракти, убивани от дрогата. Но когато придобият конкретни измерения, когато се усети дъното, тогава ...Тогава е нужна много надежда. Тя идва от друг, но не и от всеки. Не от този, който осъжда, наказва или заповядва. Тя идва от този, който подава ръка и казва: "Ела с мен! Аз също бях там, където ти си днес. Усещах страх, гняв, самота. Но аз вече знам по-добър път. Хайде да вървим заедно по него."И така стъпка по стъпка, напред и заедно. "Какво е срив и рецидив?", "Как да се справим със симптомите на предстоящ срив?" "Дневник на чувствата", "Смелостта да кажа "не"', "Общуване" - това са част от разглежданите теми в третия модулДЕто и техните изповеди написани в личните им дневници:"От една страна се радвам, че попаднах в затвора, защото тук има точно такава група." /М. - 24 г./"За три години загубих всичко, което притежавах - приятели, семейство, бъдеще и най-лошото, което се случи с мен е, че се превърнах в престъпник. Програмата "Сила за живот" ми даде липсващите елементи в моята зави-симост. Даде ми отговор на всички въпроси -- да приемеш и да погледнеш напред с ясното съзнание, че щастието и успехът зависят само от теб." /И. - 22 г./"Обръщам се към Вас, всички зависими от каквото и да било: Никога не е късно да кажеш стоп, старайте се да търсите по естествен път Вашето щастие, без да се налага да прибягвате към нещо, което Ви дава само илюзия. Вярвайте! Все още има хора, които искат да помогнат, независимо какъв е проблемът." /Й. - 23г./Като организация и структура на работата ни може да се отбележи следното:- по проблема се работи с лишени от свобода с хероинова зависимост; участието е доброволно, чрез информирано съгласие и сключване на контракт;- участниците в програмата са настанени заедно на териториален принцип в една група;- има приемственост и ротация между новопостъпващите и завършващите програмата, което осигурява устойчивост и ефективност на програмните дейности;- направени са успешни опити за приобщаване на близките в процеса на здравеене.Формите на работа са:- индивидуални;- групови;- в три модула по 12 сесии;- митинг на общността;- възпитателни и просветни.До момента могат да се обобщят следните резултати:- създадена е устойчива мотивация и активно отношение на участниците към собствените здравни проблеми;- повишено е информационното ниво относно зависимостта като болест, симптомите на срив и рецидив, имат личен план за високо рискови ситуации;- опитват се и изразяват собствените си емоции, учат се конструктивно да се справят с негативните чувства;- полагат усилия и спазват договорните отношения от работния контракт.Основните критерии за ефективността на програмата са:1. Снижаване риска от вреди в условията на изолация измерен по системата ОА5у8 в следните зони:- активиране на просоциални нагласи;- преосмисляне на отношенията с близките и изграждане на по-пълноценни релации;- осъзнаване на последствията при употреба на наркотици;- подобряване на когнитивните умения.2. Желание и мотивация за включване в други ресоциализационни дейности:- включване в учебна дейност и завършване на образователна степен в училището към затвора.- придобиване на нови трудови умения в професионални курсове.- включване в трудова дейност.Реализирането на широкия спектър от дейности, както и устойчивата мотивация на участниците, дава възможност законосъобразно да се прилага прогресивната система във всеки отделен случай - замяна на режима в следващия по-лек, преместване 30 от преходен тип (при намалена охрана), ползване на домашен отпуск, условно-предсрочно освобождаване.Колкото парадоксално и страшно да звучи, екипът е спокоен за момчетата докато са тук, в затвора. Какво ще се случи с всеки един от тях, когато зад гърба им се затвори желязната врата? Какво ги очаква в семейството, на улицата, зад ъгъла? Къде да отидат, към кого да се обърнат, когато почувстват симптомите на предстоящ срив? Те са само по на двадесет и няколко години. Утре те ще бъдат на свобода, осъдени на доживотна присъда: "Наркоман, изтърпял наказание лишаване от свобода."В България, въпреки няколкото бели лястовици на АА, АН, "Солидарност", "Феникс" и някои други опити, които имат епизодичен характер, няма изградена единна мрежа на услуги и центрове за хора със зависимости. Още по-остро стои въпросът в МЛС. Констатациите на международните експерти сочат, че в нашата пенитенциарна система липсва единна стратегия за третиране на наркотично зависими лишени от свобода. Не е достатъчно надеждна и високо специализирана мрежата от специалисти. Все още на места съществува принудителното медицинско лечение.Проучванията в САЩ доказват, че всеки вложен един долар за работа със зависими спестява на обществото седем долара, в смисъл намаляване на щетите. Криминалните санкции сами по себе си не намаляват вероятността от рецидив при наркотично зависими лица. Изследвания на Калифорнийския университет сочат, че рецидивизмът от 77% може да бъде снижен до 24% при включване в ТС в затвор и последващи ресоциализационни програми.Искрено се надяваме усилията, които полагаме в рамките на затвора (Стара Загора), да бъдат трамплин за иницииране на по-систематизирани и устойчиви мероприятия в пенитенциарните заведения. Отворени сме за обратна връзка, контакти и сътрудничество с други институции и организации, съпричастни към проблема на зависимостите.