вторник, 22 март 2011 г.

И Н И Ц И А Т И В А „КУЛТУРАТА И БОЛЕСТИТЕ НЯМАТ ГРАНИЦИ”

Инициативата „Културата и болестите нямат граници” започна преди около 4 години от г-н Людмил Кунчев, алкохолно зависим, живеещ свободно от алкохол, по професия оперен певец, работещ в Германия, успешно терапиран в Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode. Основната й цел е изграждане в България на пилотен модел на завършена ефективна система по немски образец за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече у нас програми.
В инициативата бяха привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив д-р Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер основател на Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode, проф. Хайхел, председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Конфедерация „Защита на здравето”, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР” – гр. Ст. Загора, представители на Българската православна църква,  д-р Иван Добринов от Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” – гр. Раднево и др.

В рамките на инициативата подготвяме:
1. Посещение на д-р Клаус Херберт Рихтер с цел изготвяне в детайли на проект за конкретен пилотен модел на място. Така ще адаптираме немския модел към българските условия, предвид финансовите ограничения тук и нуждата да се запази философията на комплексния терапевтичен подход.
    2. Безвъзмездна, високо квалифицираната експертната помощ. Осигурихме продължителна методическа помощ и супервизия от признати специалисти от Германия, като  д-р Рихтер, проф. Хайхел и др. Техните знания и умения ще помогнат за правилно формиране и обучение на екип, изграждане на модела съобразно необходимите европейски стандарти.
3. Изготвяне на финансова рамка. След уточняване детайлите в проекта ще могат да се остойностят отделните бюджетни пера.

Основни източници на финансиране:
Бюджетните средства, чрез които Министерство на здравеопазването финансира ДПБ-Раднево;
- Кандидатстване за средства по съответна процедура във връзка с програмите за ограничаване на злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества. Съгласно чл. 53 от Закона за здравето едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на такива програми.
Реорганизацията на място, по-доброто администриране,  управление и клиничното профилиране на отделенията като наркологични, ще доведат до оползотворяване на скрити ресурси и икономия на средства. Привеждането на организацията в болницата към изискванията на Наредбата на Министерство на здравеопазването  (обнародвана в Държавен вестник, брой 69 от 3 септември 2010 г.) за изменение и допълнение на Наредба № 24 / 07.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт по психиатрия, би разкрило нови възможности.

Възможности за работа с осъдени лица с хероинова зависимост

Написано от Радост Найденова
Отварянето на границите за обмен на хора и стоки утвърди България като един от основните канали за трафик на наркотици за Западна Европа и Азия. Наркокултурата претърпя сериозно развитие, както в количествено, така и в качествено отношение. По последни данни от националната здравна организация 27% от учениците между 11-16 години са приемали в различен период от време психоактивни вещества. Забелязва се тенденция на снижаване възрастта на злоупотреби с наркотици, която се определя така: на 10-12 год. за първи път се експериментира с дрога, като най-разпространени са марихуаната и хероинът. Средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин през последните пет години е спаднала от 24,7 на 22,5 години. Общоизвестен е фактът, че в генезата на антисоциалното поведение, влиянието на наркотиците е съществено при извършване на престъпления. Лицата със зависимост е необходимо да изявят желание за помощ и тогава с разпореждане на съответния съд се настаняват на принудително лечение -единственото специализирано за тази цел заведение е болницата в затвора гр. Ловеч. След медикаментозно лечение (3-5м.) те влизат в общата система на затвора.В повечето случаи, преминавайки съдебна процедура и пребиваване в следствен арест, те постъпват в затвора преодолели физическата абстиненция. Но попадайки в нова жизнена реалност, от тях се изисква психическа еластичност и устойчивост, умения за адаптация и за социално функциониране в условията на изолация - качества, които те определено не притежават, вследствие на което те правят емоционално-поведенчески сривове."При анализа профила на тази категория правонарушители се отчита реален риск от вреди, както и от рецидив. Криминогенните нужди изискват да се постави акцент върху специализираните методи на третиране. А именно мотивиране и включване в индивидуални и групови програми на терапия.Регистрираната тенденция за периода юли 2002 - януари 2003г. в затвора Стара Загора на новопостъпили лишени от свобода близо 2% с хероинова и 10% с експериментална и спорадична консумация на дрога се запази през 2003/2004г. За съжаление, получената информация се основава на доброволно споделяне, тъй като липсват медицински и други документи, гарантиращи по-голяма обективност. Това са предимно млади хора на възраст от 18 до 29 г., чийто живот тепърва предстои с всичките си проблеми - устройване на работа, създаване на семейство и т.н.В този контекст пилотната програма "Сила за живот" се опита да отговори на актуалните нужди и създаде модел за работа с осъдени зависими."Зелената улица", която даде ръководството на затвора, ни предостави възможност да участваме в поредица обучения и семинари. Искрено благодарим на екипа от фондация "Стефан Батори" - Варшава, който ни показа професионализъм и човечност, подари ни литература и материали, гостува на първата сбирка на групата и вдъхна вяра на момчетата. Участвахме и в международния научен семинар "Терапия на осъдени лица със зависимост" - по програмата Атлантис - Барчево 2003. Преминахме стаж в отделение за зависимости в затвора гр. Варшава.Всичко това ни помогна да създадем модел, в който ползвахме най-доброто от една вече доказала успешното си функциониране програма "Атлантис" и внесохме съобразно актуалната ситуация у нас полезни практики, които вече сме изпробвали във времето.Основна цел на програмата - преодоляване на психическата зависимост чрез получаване на знания относно зависимостите като болест, последиците свързани с нея и формиране на нов здравословен стил на живот. Работата стартира през м. март 2003 г. и продължи през цялата 2004 г. Групата в началото (от 10 л. св. с хероинова зависимост) и екипа (психолог и инспектор социална дейност) извървяхме дълъг и нелек път. Може да се каже, че заедно направихме първите крачки. Това, което не можехме да намерим в специализираната литература, го открихме в споделеното от тях, в натъжените им очи, в недоизказаните слова. Сега, когато се връщаме във времето назад, е по-лесно да открием своите пропуски, малки победи и истини.Ще се опитаме накратко да споделим основните моменти от работата ни. Надяваме се това да бъде полезно и за други, които са съпричастни към проблема. Да получим обратна връзка, която ще ни помогне да работим още по-добре и успешно.Градивен елемент в условия на изолация при работа с хероиново зависимите осъдени са терапевтичните релации. Отношенията между водещия терапевт и лишения от свобода не трябва да се разбират само като даване на задачи, включване в програма, поставяне на диагноза, интерпретиране на данни и използване на определени методики и тестове. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван, че с него се експериментира, че той е обект на въздействие. Здравите работещи релации предполагат доброволност, информирано съгласие, приемане и доверие, реалистичност и подкрепа на силните страни. Това са всъщност и основните принципи на работа, които подпомогнаха участниците да се чувстват сигурни, разбрани, да общуват спокойно и себеразкрият. Усвояването на тези жизнени умения благоприятства мотивацията за промяна, груповия процес и интеракциите с по-широк кръг партньори.Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитали да спрат вземането на наркотици. Естествено в началото недоверието, страхът, човешките съпротиви бяха по-силни. Но работата в група е като качване по ескалатор. Ако някой започне да слиза надолу, останалите от групата му подават ръка, за да продължи напред.Първата стъпка е осъзнаването на зависимостта. Разчупването на илюзията, че вземаш наркотици, но не си наркоман, както и измамното чувство, че винаги можеш да спреш и контролираш нещата. Тази крачка е най-важната по пътя на здравеенето.Осъзнаването на зависимостта като болест, която остава за цял живот и че терапията не лекува, а дава необходимите знания и инструменти за откриване на "мините и опасните завои".Символично казано - зависимостта като болест е като бронхиалната астма или високото кръвно налягане. Засегнатият и неговите близки е необходимо да знаят кои са така наречените алергии, които могат да предизвикат следващия пристъп. И да правят необходимото, за да водят един здравословен начин на живот.Първият модул, който е информационен, включва теми като - "Индикации и симптоми на зависимо поведение", "Що е зависимост, фази", "Запознаване с био-психосоциалния модел", "Процесът на здравеене, защо терапия", "Митове", "Система на илюзиите и отрицанието", "Аз и моите чувства", "Какво е СПИН и ХИВ" и др.На всяка наша среща поставяме тема или т.нар. домашна работа. Участниците описват в личните си тетрадки-дневници своите преживявания, чувства и мисли. Така от една страна се учат да полагат ежедневни усилия и отговорност. От друга - да бъдат открити, честни, да застанат пред огледалото, да видят себе си, да направят равносметка на изминатия път."Какво спечелих и какво загубих след като започнах да приемам наркотици?" Връщането към миналото е болезнено и изисква много усилия и смелост. Във втори модул работата е насочена към безсилието и деструкцията.Осъзнаване, че наркотиците са повлияли както на здравословното състояние, така и на мислите, чувствата, отношенията ми с другите, на поведението и духовните ценности.Когато везните клонят към загубите и негативите, то вината, срамът, угризенията и болката изплуват на повърхността. Досега те са били абстракти, убивани от дрогата. Но когато придобият конкретни измерения, когато се усети дъното, тогава ...Тогава е нужна много надежда. Тя идва от друг, но не и от всеки. Не от този, който осъжда, наказва или заповядва. Тя идва от този, който подава ръка и казва: "Ела с мен! Аз също бях там, където ти си днес. Усещах страх, гняв, самота. Но аз вече знам по-добър път. Хайде да вървим заедно по него."И така стъпка по стъпка, напред и заедно. "Какво е срив и рецидив?", "Как да се справим със симптомите на предстоящ срив?" "Дневник на чувствата", "Смелостта да кажа "не"', "Общуване" - това са част от разглежданите теми в третия модулДЕто и техните изповеди написани в личните им дневници:"От една страна се радвам, че попаднах в затвора, защото тук има точно такава група." /М. - 24 г./"За три години загубих всичко, което притежавах - приятели, семейство, бъдеще и най-лошото, което се случи с мен е, че се превърнах в престъпник. Програмата "Сила за живот" ми даде липсващите елементи в моята зави-симост. Даде ми отговор на всички въпроси -- да приемеш и да погледнеш напред с ясното съзнание, че щастието и успехът зависят само от теб." /И. - 22 г./"Обръщам се към Вас, всички зависими от каквото и да било: Никога не е късно да кажеш стоп, старайте се да търсите по естествен път Вашето щастие, без да се налага да прибягвате към нещо, което Ви дава само илюзия. Вярвайте! Все още има хора, които искат да помогнат, независимо какъв е проблемът." /Й. - 23г./Като организация и структура на работата ни може да се отбележи следното:- по проблема се работи с лишени от свобода с хероинова зависимост; участието е доброволно, чрез информирано съгласие и сключване на контракт;- участниците в програмата са настанени заедно на териториален принцип в една група;- има приемственост и ротация между новопостъпващите и завършващите програмата, което осигурява устойчивост и ефективност на програмните дейности;- направени са успешни опити за приобщаване на близките в процеса на здравеене.Формите на работа са:- индивидуални;- групови;- в три модула по 12 сесии;- митинг на общността;- възпитателни и просветни.До момента могат да се обобщят следните резултати:- създадена е устойчива мотивация и активно отношение на участниците към собствените здравни проблеми;- повишено е информационното ниво относно зависимостта като болест, симптомите на срив и рецидив, имат личен план за високо рискови ситуации;- опитват се и изразяват собствените си емоции, учат се конструктивно да се справят с негативните чувства;- полагат усилия и спазват договорните отношения от работния контракт.Основните критерии за ефективността на програмата са:1. Снижаване риска от вреди в условията на изолация измерен по системата ОА5у8 в следните зони:- активиране на просоциални нагласи;- преосмисляне на отношенията с близките и изграждане на по-пълноценни релации;- осъзнаване на последствията при употреба на наркотици;- подобряване на когнитивните умения.2. Желание и мотивация за включване в други ресоциализационни дейности:- включване в учебна дейност и завършване на образователна степен в училището към затвора.- придобиване на нови трудови умения в професионални курсове.- включване в трудова дейност.Реализирането на широкия спектър от дейности, както и устойчивата мотивация на участниците, дава възможност законосъобразно да се прилага прогресивната система във всеки отделен случай - замяна на режима в следващия по-лек, преместване 30 от преходен тип (при намалена охрана), ползване на домашен отпуск, условно-предсрочно освобождаване.Колкото парадоксално и страшно да звучи, екипът е спокоен за момчетата докато са тук, в затвора. Какво ще се случи с всеки един от тях, когато зад гърба им се затвори желязната врата? Какво ги очаква в семейството, на улицата, зад ъгъла? Къде да отидат, към кого да се обърнат, когато почувстват симптомите на предстоящ срив? Те са само по на двадесет и няколко години. Утре те ще бъдат на свобода, осъдени на доживотна присъда: "Наркоман, изтърпял наказание лишаване от свобода."В България, въпреки няколкото бели лястовици на АА, АН, "Солидарност", "Феникс" и някои други опити, които имат епизодичен характер, няма изградена единна мрежа на услуги и центрове за хора със зависимости. Още по-остро стои въпросът в МЛС. Констатациите на международните експерти сочат, че в нашата пенитенциарна система липсва единна стратегия за третиране на наркотично зависими лишени от свобода. Не е достатъчно надеждна и високо специализирана мрежата от специалисти. Все още на места съществува принудителното медицинско лечение.Проучванията в САЩ доказват, че всеки вложен един долар за работа със зависими спестява на обществото седем долара, в смисъл намаляване на щетите. Криминалните санкции сами по себе си не намаляват вероятността от рецидив при наркотично зависими лица. Изследвания на Калифорнийския университет сочат, че рецидивизмът от 77% може да бъде снижен до 24% при включване в ТС в затвор и последващи ресоциализационни програми.Искрено се надяваме усилията, които полагаме в рамките на затвора (Стара Загора), да бъдат трамплин за иницииране на по-систематизирани и устойчиви мероприятия в пенитенциарните заведения. Отворени сме за обратна връзка, контакти и сътрудничество с други институции и организации, съпричастни към проблема на зависимостите.

Пресконференция на тема „Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.

На 22.06.2010 г. от 10.00 ч. в залата Пресклуб на БТА в гр.Ст.Загора, ул.”Цар Симеон Велики” 108, Сдружение „ИЗБОР” организира пресконференция на тема „Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.
Общото събрание на ООН през 1987 г. обяви 26-ти юни за Международен ден за борба с наркотиците.
Лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още намира твърде малко поддръжници. По-често срещаме редукционизъм, работа „на парче”, опити да се овладяват всички проблеми с един единствен метод, стремеж към бърза и лесна печалба.
Нелекуваната зависимост води до огромни социални щети – криминалност, производствени загуби, инциденти, разпадане на семейства, здравни усложнения, висока смъртност и т.н.
Желателно е лечебните структури да се стремят да предлагат цялостна подкрепа. Те трябва да се намесват във възможно най-ранния стадий. Тази задача изисква достъпност, цялостна задълбочена оценка и високо ниво на гъвкавост.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни професионалисти или служби. Така се постига високо качество на услугите.
Ключови елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации, учреждения за предоставяне на услуги, общините и др.
Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по отношение болните със зависимост, законови промени за регламентиране на лечението, изграждането на нови и оптимизиране на наличните специализирани структури.
В Стара Загора вече функционира успешно клон на сдружение «Майки срещу дрогата», където родители получават помощ и подкрепа.
Все още остават нерешени въпросите с осигуряване помощ на деца, употребяващи наркотици. В България такива програми липсват.
Сериозни проблеми се очертават и с разпространението на наркотици в ромската общност. Според доклада на НЦН при тях е характерна употребата на предимно на хероин, най-често венозно. Това от своя страна силно увеличава риска от предаване на инфекции, както и криминално поведение. Среща се и злоупотребата с инхаланти, особено в младежка възраст.
Целта на следващите ни стъпки е изграждане на завършена ефективна система за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече програми.


http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=548732
В България няма място за лечение на наркозависими деца
22 юни 2010 13:51 / обновена в 13:55 | Николина Пенчева

Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти. Такава е целта на Сдружение "Избор" в Стара Загора. Лечението на болните от наркотична зависимост в България значително изостава в сравнение с лечението на други заболявания. За тези проблеми или не се говори, или се изнася само статистика, каза психологът Татяна Кючукова от Сдружение „Избор".
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още има твърде малко поддръжници, а нелекуваната зависимост води до огромни щети - смърт, криминалност, разпадане на семейства, здравни проблеми. Единственото място за лечение на наркозависими в Старозагорско е Психиатричната клиника в Раднево. В България има комуни, но нито една от тях не е държавна.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни специалисти или служби. По този начин ще се постигне високо качество на услугите. Според Сдружение „Избор" ключовите елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации.
В Стара Загора вече функционира клон на Сдружение „Майки срещу дрогата", където родителите получават помощ и подкрепа. Все още остават нерешени въпросите с осигуряване помощ на деца, употребяващи наркотици, тъй като в България такива програми липсват. Няма места за лечение на непълнолетни, които са наркозависими.
Голяма част от зависимите са криминално проявени.
Родителите, които имат съмнение, че детето им употребява наркотици, могат да потърсят помощ от специалистите в Сдружение „Избор" на телефон 0884 859 231.
От 1987 година на 26 юни се отбелязва Международния ден за борба с наркотиците.


Кръгла маса за зависимостите на 15 юни 2010 г. в БТА – гр. София

Кръгла маса "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти"

Теми:

1. Ролята на държавните институции. Намаляване на търсенето, намаляване на предлагането, намаляване на щетите. Г-жа Гергана Павлова, зам. министър на здравеопазването.

2. Успешни модели на лечение на зависими в Полша, Словакия. Павел Павлов, председател на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”

3. Ролята на стандартите, добрите практики, доказано ефективните мултидисциплинарни подходи и адекватния контрол в лечението на зависими. Доц. Соня Тотева, национален консултант по наркология

4. Нуждата от изграждане в България на цялостен завършен модел за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества и техните семейства. Работа в мрежа. Д-р Иван Добринов, психиатър, Държавна психиатрична болница гр. Раднево, Таня Кючукова, психолог



Кръгла маса за зависимостите
„Светът без дрога – по-добро място за живеене”

Нуждата от изграждане в България
на цялостен завършен модел
за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества
и техните семейства.
Работа в мрежа.
д-р Добринов, Т.Кючукова


Уважаеми дами и господа,

Когато говорим за лечение на зависимост, винаги се сещам за една аналогия на френския писател и кинорежисьор Жорж Перек. Свързана е с подреждането на пъзел. Пъзелът не е сбор от елементи, всеки от които трябва да бъде взет отделно и анализиран, а едно цяло, т.е. форма, структура. Елементът не предхожда цялото. Цялото определя елементите. Можем да гледаме една частица от пъзела много дълго време и да сме убедени, че знаем всичко за нейните очертания и цвят, без да сме направили нито крачка напред. Важна е само възможността тази частица да бъде свързана с други частици. Само съединени, частиците могат да бъдат разчетени, да добият смисъл. Взета отделно, частицата не значи нищо. Тя е само въпрос без отговор, непроницаемо предизвикателство.

Лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Искам да насоча вниманието Ви към някои особености на лечебните стратегии, от които се нуждаем.
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още намира твърде малко поддръжници. По-често срещаме редукционизъм, работа „на парче”, опити да се овладяват всички проблеми с един единствен метод, стремеж към бърза и лесна печалба.
Нелекуваната зависимост води до огромни социални щети – криминалност, производствени загуби, инциденти, разпадане на семейства, здравни усложнения, висока смъртност и т.н.

Зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Моделът на лечение на всички хронични болести съществено се различава от този, при острите състояния. При всички хронични заболявания не могат да се очакват съществени и трайни подобрения в резултат на еднократен терапевтичен епизод. Лечението на зависимостта е дълъг процес, който включва биологични интервенции, психологични терапевтични стратегии, работа със средата на пациентите. Терапията преминава през няколко фази, които следват логично една след друга. Терапевтичните програми трябва да са достатъчно на брой и с различна продължителност; да използват различни лечебни модели, които да отговорят на конкретните нужди на всеки засегнат. Пациентът може да се нуждае от медикаменти, други медицински интервенции, психологична подкрепа, фамилна терапия, инструкции за отглеждане на деца, възстановяване на социални умения, правни услуги и др. Лечебният план трябва да е съобразен с възрастта, пола, етническата принадлежност, културата на индивида.

Системният подход в психиатрията определя, че болестта зависимост се формира при взаимодействието между индивида /с неговите биологични и психологични характеристики/, веществото и средата. Зависимостта е комплексно заболяване. Освен компулсивната употреба, тя включва и широк спектър дисфункционални поведения.
Желателно е лечебните структури да се стремят да предлагат цялостна подкрепа. Те трябва да се намесват във възможно най-ранния стадий. Тази задача изисква достъпност, цялостна задълбочена оценка и високо ниво на гъвкавост. Терапевтите не трябва да робуват на една определена догма, доктрина или школа.
Терапевтичната система представлява група взаимосвързани и взаимозависими елементи, образуващи комплекс от мерки по решаването на проблемите от злоупотребата с психоактивни вещества в определен регион или страна. В комплексната система за обслужване всички учреждения имат определена роля в съответствие с предлаганите координирани мерки.

Поради сложността и многото аспекти на зависимостта, за лечението е нужно създаването на терапевтичен екип, включващ специалисти от различни области. Участват лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, социални педагози, трудотерапевти, арттерапевти, духовни съветници, бивши пациенти с опит във възстановяването и др. Всеки член на екипа споделя отговорността за обслужването на пациента, като същевременно запазва своята професионална независимост.
В екипа има ясно дефинирано общо управление. Йерархичната структура позволява бързо вземане на решения и тяхното изпълнение.
Ключовите функции и дейности на членовете на екипите са: свързване, консултиране, организиране, разясняване, контролиране. Всеки член на екипа се нуждае от самооценка и обратна връзка, за да поддържа и повишава нивото на своя професионализъм. Необходима е яснота относно целите, приоритетите, отговорностите и задълженията.

Работата в мрежа цели координиране на участието на различни професионалисти или служби. Така се постига високо качество на услугите. Предимствата на работата в мрежа са:
- достъпност на терапията;
- професионална автономност сред служителите, осъществяващи директните грижи.
Ключови елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации, учреждения за предоставяне на услуги, общините и др.
Отправна точка за действията трябва да бъде една комплексна оценка на потребностите.

Целта на следващите ни стъпки е изграждане на завършена ефективна система за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече у нас програми.
Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по отношение болните със зависимост, законови промени за регламентиране на лечението, изграждането на нови и оптимизиране на наличните специализирани структури.

Уважаеми дами и господа,

Наистина много ме радва активността, която виждам днес тук.
Искрено се надявам крайният резултат от днешната ни кръгла маса да бъдат конкретни ангажименти и ефективни действия!



Пациентски организации искат Фонд за лечение на зависимости с пари от акцизите
Представители на пациентски организации поискаха да се създаде фонд за лечение на зависимости, като средствата в него да постъпват от събирания акциз от цигари и алкохол. Това съобщи Пенка Георгиева от конфедерация "Защита на здравето" на кръгла маса на тема "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти". Предложението е 1% от акциза да бъде насочен за лечение и превенция.

Останалите пари да се събират от глобите, налагани на пияни шофьори и на търговците, които въпреки забраните продават алкохол и цигари на непълнолетни, поискаха от конфедерацията. Имаше и предложения във фонда да постъпват средства от комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, и от спортния тотализатор. Георгиева даде пример, че такива фондове съществуват в повечето страни в Европа, като в Полша например към него отиват 2% от акциза върху цигарите и алкохола. Там лечението на алкохолизъм продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години, подчертаха експертите.

Зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова не присъстваше на форума, но в писмено обръщение към участниците в кръглата маса обясни, че министерството работи за по-добра колаборация между всички институции и неправителствени организации, които работят за превенция на зависимостите. Според нея трябва да спре бизнесът, който печели от това, че някои хора имат такива проблеми.

В Полша лечението при алкохолизма продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години. В Полша около 2% от средствата, получени от алкохол и цигари, се отделят за превенция и лечение на зависимостите.



Фонд за лечение на зависимостите…

На Кръглата маса, организирана от

Конфедерция “Защита на здравето” - КЗЗ и Асоциация за превенция и работа със зависимости - АПРЗ “Само днес”

на 15 юни 2010 в БТА,

под надслов „Светът без дрога – по-добро място за живеене” по повод Международния ден за борба с наркотиците, основна разисквана тема беше

„Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.

“Посвещаваме тази Кръгла маса на едно младо момиче, студентка, наркотично-зависима от скоро, русо и красиво момиче, с чисти, сини очи, деликатно, едно цветенце, едно дете… Нека заедно се хванем за ръце – пациенти, неправителствени организации, институции, за да помогнем на това дете, детето на България”, така откри Кръглата маса Пенка Георгиева, член на УС на КЗЗ и зам. председател на АПРЗ ”Само днес” .



За разговор по наболели проблеми се събраха пациенти, неправителствени организации, психиатри и психолози от цялата страна, представители на Министерството на здравеопазването и Криминална полиция.

Зависимостта е болест като всяка друга, това трябва да се осъзнае и приеме от обществото, защото всеки изпитва болка, всеки иска да е здрав, да живее пълноценно, защото често началото е любопитство, но след това коварността на болестта не позволява на човек да контролира процесите.

В писмено обръщение към участниците заместник-министърът на здравеопазването г-жа Гергана Павлова заявяви, че Министерството на здравеопазването осъзнава сериозността на проблема. Ето защо при провеждането на здравната политика ведомството ще обръща внимание на тези заболявания, които имат здравни, социални и икономически последици за населението.

Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” подкрепят и са участници в благотворителната инициатива „Културата и болестите нямат граници”, започната от българския оперен певец г-н Людмил Кунчев, живеещ в Германия. В инициативата са привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив г-жа Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер от Diakonie-Krankenhaus Elbingerode, проф.Хайхел, Председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР”- гр. Ст. Загора, Българската православна църква, ДПБ „Д-р Г.Кисьов” – гр. Раднево и др.

Целта е изграждане на пилотен модел за цялостна ефективна система по европейски модел за обхват, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече в България програми.

Според д-р Иван Добринов, психиатър в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево, консултант на КЗЗ и АПРЗ ”Само днес” по зависимостите, лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.

Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” инициират създаването на

ФОНД ЗА ЗАВИСИМОСТИТЕ.

В този фонд трябва да се събират парите от 1% от акзиците на цигари и алкохол, глоби от заведения, в които се пуши неправомерно, глоби от продажбата на цигари и алкохол на непълнолетни.

На Кръглата маса постъпи предложение в този Фонд да се събира и процент от конфискуваното имущество на наркобосове, по така наречената комисия Кушлев.

Категорично изискване за този Фонд трябва да бъде управлението му от Съвет на настоятели – публични личности и пациентски организации, нямащи конфликт на интереси, както и преки интереси от финансиране в областта на лечението на зависимостите като гаранти за прозрачност на работата и изразходването на средствата.

Проф. Игор Куценок, директор на Департамент по психиатрия в Университета ”Сан Диего”, Калифорния, световно признат учен в областта на зависимостите в последващ разговор предложи безвъзмездно своята експертна подкрепа. На предстоящ семинар по зависимостите в гр. Русе предстоят срещи на проф. Куценок с Пенка Георгиева за уточняване на параметрите на това сътрудничество.


На Кръглата маса беше повдигнат и въпросът за декриминализиране на еднократната доза.

Самият термин „еднократна доза” е доста неясен, тъй като в хода на една зависимост като израз на адаптивна реакция на организма се променя толерансът. Това налага зависимият да приема все по-високи дози от веществото за постигане на същия ефект. „Еднократната доза” при болен с напреднала зависимост може да се окаже многократно по-висока, от тази, на един начинаещ. Освен това повечето от нелегалните улични наркотици са с неясно съдържание. Процентното съдържание в тях на психоактивното вещество варира в големи граници. Голяма част от състава им са и с други вещества, част от които – също психоактивни.

Обикновено се говори само от двете крайни гледни точки: „за” и „против” еднократната доза.

Ако „еднократната доза” бъде декриминализирана, това води след себе си огромен брой проблеми. Така се залага посланието, че употребата на наркотика е разрешена. Няма как да бъде със сигурност установено, дали точно тази заловена доза е предназначена за болния, или за пласиране. Самото притежание на дрога вече говори за проблемно поведение на човека и би било неразумно този сигнал да се пропусне. Доказано е, че ранните интервенции са много по-ефективни от късните, последствията за индивида и обществото са много по-малко. Разумно би било при залавяне на малка доза наркотик човекът да бъде насочен към специализирани служби, където да се прави скрининг, оценка и адекватна интервенция – например насочване към консултиране, корекционни програми или лечение, периодично тестване.

Ако се запази сегашното положение, при което се наказва строго „еднократната доза”, то на практика затворите се пълнят с хора, които нямат други криминални прояви, освен притежанието и се нуждаят от лечение. Средата в затворите никак не е благоприятна за бъдещето на тези хора, те се причисляват към криминалния контингент. Високите глоби пък наказват на практика близките на зависимия, тъй като той по правило няма постоянни доходи.

Проблемът с промяна и приемането на насочване към коригираща програма в момента е липсата на място за лечение, коригиране и помощ, пак поради липса на финансиране.

Това е още една причина да се побърза със създаването на Фонд за зависимостите, който да поеме и тази част, докато е рано и има реална възможност за корекция.


Част от отзивите в медиите:





















Пресконференция "Превенция и лечение на зависимости в Старозагорски регион" - 10.12.2009 г.

Въпреки че България вече е член на ЕС, в страната се наблюдават някои опасни явления. Макар, че зависимостта е призната за болест още през 1951 г. и e включена в Международната класификация на болестите, в обществото ни все още битуват множество митове и заблуди, свързани с отношението ни към засегнатите. Лечението на зависими досега не се финансира адекватно. Няма изградени широкообхватни лечебни програми, както при терапията на другите хронични, рецидивиращи, прогресивни и потенциално смъртоносни болести. В това отношение е налице явна дискриминация. Недостигът на специализирани лечебни програми за зависими и малкият брой обучени специалисти в България предизвикват широк обществен дебат през последните месеци.
Статистиката у нас показва доста тревожни тенденции. Децата започват да употребяват алкохол средно на дванадесет и половина години, 5 % от гимназистите пият алкохол ежедневно. Общият брой на зависими от алкохол е близо 300 000 души. Броят на жените, прекаляващи с алкохол, се е увеличил двойно през последните десетина години.
През последните три години общо 50 000 души у нас са взели поне веднъж наркотик. От преминалите през детските педагогически стаи за разпространение и употреба на дрога, 10 % са на възраст между 8 и 14 години. Тук на практика липсват и специализирани дългосрочни лечебни програми за деца. От нелегалните наркотици най-масово се употребява марихуаната. Около 5000 българи между 18 и 34 години ежедневно пушат марихуана. Броят на зависимите от хероин в България е около 20 000 – 30 000 души. Лавинообразно нараства употребата на синтетични стимуланти като амфетамини, „екстази”, метамфетамин, кокаин. Поради въздействието си тези вещества водят до вълна от агресия и насилие. Всеки трети студент, или ученик от ІХ до ХІІ клас поне веднъж е пробвал дрога. Всеки втори употребяващ смесва дрогата. Поне половината от наркоманите у нас употребяват повече от едно наркотично вещество – сочат данните от новия европейски доклад по проблемите с наркотиците.
Смъртността сред наркозависимите вследствие свръхдоза за няколко години е нараснала с 50 %. През 2008 г. поне 74 наркозависими българи са погубили живота си.
Около 10 % от затворниците са наркозависими. Най-голяма концентрация на зависими има в затворите в Бургас, Варна, София и Стара Загора, като се наблюдава тенденция към повишаване на броя им. Издръжката на един затворник струва на данъкоплатците до 1 000 лв месечно. В затворите липсват специализирани отделения за лечение на зависими, каквато е практиката в повечето страни на ЕС.
Огромни са пробойните и недомислиците в българските закони, регламентиращи задължителното и принудителното лечение на зависимите. Законът за здравето дискриминира зависимите по отношение настаняването им на задължително лечение. Формулировките в него са неясни и позволяват разностранни тълкувания от страна на различни вещи лица и съдилища. При рисково или антисоциално поведение такива болни се третират основно според наказателните закони, т.е. чака се те да извършат престъпление и едва тогава се предприемат мерки. Наказанието само по себе си няма никакъв терапевтичен ефект. То трябва да бъде съчетано с алтернативно или кумулативно наложено принудително лечение. У нас няма специализирани съдилища по наркотиците. Законодателствата на повечето европейски държави приемат, че независимо от извършването на престъпление и осъждане на лицето, то трябва да бъде подложено и на лечение за преодоляване на зависимостта.
Лечението на зависимости е по-евтино от алтернативите, т.е. от липсата на всякакво лечение, или простото изпращане в затвор. Според американски проучвания всеки 1 долар, инвестиран в лечението, има възвращаемост от порядъка на 4 - 7 долара, в снижаване на свързаната с наркотиците престъпност, снижаване разходите на съдебната система. Когато се включат и спестяванията в здравното обслужване на усложненията, общите спестени суми могат да надвишават цената с пропорцията 12:1.
До момента на територията на Област Стара Загора не е изградена система от последователни дейности, както и връзка между структурите, ангажирани с проблема. Нуждата от информационна, консултативна и терапевтична дейност в града ни непрекъснато нараства.
В началото на 2009 г. в Община Стара Загора бе конституиран Областен съвет по наркотичните вещества. Бе приет и правилник за дейността му. Предстои изграждането на Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите, както изисква закона. Този център би следвало да реализира всички дейности, заложени в програмите на Областния съвет.
На територията на Старозагорска област се намира и най-голямото в България психиатрично здравно заведение – Държавна психиатрична болница – гр.Раднево. В нея има и специализирани отделения за болни със зависимост към алкохол и наркотици. Въпреки хроничното недофинансиране, недостигът на персонал, незадоволителните битови условия, болницата продължава да изпълнява функциите си. От около три месеца в медиите упорито се говори за риска от закриване на големите психиатрични болници. Можем да си представим вълната от проблеми в региона, в случай, че около 500 психично болни бъдат изхвърлени на улицата. При рязкото спиране на лечението им, значително ще нарасне риска от опасно поведение и криминални прояви в общността. На 20 ноември 2009 г. Директорът на болницата д-р Толев е заявил в своето обширно интервю във в.”24 часа” добри намерения. Надяваме се, че отговорните държавни институции също ще подходят адекватно и ще запазят и развиват лечебните възможности в региона.
Сдружение „Избор”- Стара Загора е създадено от професионалисти – психолози, психиатри, социални работници и др., които имат интереси и опит в работата с деца, младежи, възрастни и техните семейства, попаднали в ситуация на уязвимост и неравноправно положение. Един от основните приоритети на сдружението е създаването на терапевтични програми, които да осигурят условия за коригиране на дисфункционалното поведение на лица със зависимост. Дейностите на сдружението включват стимулиране свободния обмен на идеи, информация, научни знания, интелектуални и духовни ценности, улесняване достъпа до услуги и разпространението на знания в областта на зависимостите.
Сдружение „ИЗБОР”, заедно със Сдружение „Майки срещу дрогата”-Пловдив, участва в българо-германската инициатива „Културата и болестите нямат граници” имаща за цел изграждане на цялостна, завършена, ефективна система по европейски модел за обхват, терапия и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече програми в Шесто мъжко отделение на Държавна психиатрична болница – гр.Раднево.
В рамките на инициативата вече бяха организирани редица срещи и активности в Германия и България. Привлечени бяха Почетният консул на провинция Саксония-Анхалт г-н Ралф Хесе и немският експерт по зависимости, проф.Хайхел, които участваха във форум в гр.Пловдив на 4-ти ноември 2009 год. С цел да бъдат ангажирани за съдействие бяха поканени и представители на отговорните държавните институции.
В съвременните подходи за терапия на зависими към био-психо-социалната концепция е добавен и един важен елемент - дълбокото уважение към духовното развитие, което се превръща в стимулираща и поддържаща сила за освобождаване от зависимостта. Огромно значение има участието и ангажираността на пациента в процеса на оздравяване. Така в лечебните програми се формира мултидисциплинарен екип, включващ специалисти от различни области: лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, духовни съветници.
Нашето желание е лечението на зависимите в областта да бъде изведено като приоритет за държавните институции, така ще стане възможно тези болни и семействата им да получат добри шансове за оцеляване и възстановяване.

Лятна школа по зависимости - 2009 г.

На 23-27 август 2009 г. в град Варна се проведе поредната Лятна школа по зависимости, организирана от полската Фондация “Батори” и Сдружение за работа със зависимостите “Само днес”.

Председателят на “Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация Избор” д-р Иван Добринов беше водещ на модула “Зависимостта като болест”.

Както всеки път на Лятната школа се събраха трезвеещи от групите Анонимни алкохолици, съзависими от групите Ал-анон, специалисти работещи със зависими и съпричастни към проблемите на зависимите и техните семейства.

Основните теми бяха:

* Терапия на зависимостите и програмата 12-те стъпки – водещи Аня Швед и Анджей Майхер;
* Зависимостта като болест – водещ д-р Иван Добринов;
* Дифункционално семейство, терапия на възрастни деца на алкохолици – водещ Ягода Кубяк;
* Съзависимост, деца в алкохолното семейство, семейна интервенция –водещи Рени Вълчева и Милена Петрова.

Голяма част от екипа на Сдружение “Избор” присъства на семинарите.



Емоции от лятната школа
Написано от Радост Найденова

Радост на лятна школа…Стоя пред компютъра, на бюрото ми са разхвърляни материалите от лятната школа – записки, въпросници, книги, адресите на новите ми приятели. И не зная от къде да започна. Как да опиша с думи цялата палитра от преживени емоции, как да подредя получените знания и мога ли да сложа в рамка хората, с които се запознах. Тръгвам от чувствата. Нека те ме водят. Защото , ако един терапевт не познава чувствата си, не може да работи и с чувствата на своите клиенти. Това е все едно слепецът да говори за цветовете на дъгата. Записах се за това обучение с очакванията да обогатя знанията си по проблемите на зависимостите, да се запозная с чужд опит, да се срещна с хора, съпричастни към проблематиката и не на последно място да повиша мотивацията си. Защото независимо какво работиш, какви жизнени и професионални задачи имаш да решаваш, мотивацията е променлива величина и понякога кривата тръгва надолу. Но работиш ли с хора на първо място трябва да умееш да постигаш личното равновесие и тогава вече можеш да помагаш на другите да преоткриват своя баланс.

НАШИЯТ ЕКИП

НАШИЯТ ЕКИП
д-р Иван Добринов
психиатър, Председател на УС

Началник на Шесто мъжко отделение в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр.Раднево. Завършил висше образование (магистър по медицина) в Медицински факултет на Тракийския университет – гр.Ст.Загора. Придобил специалност „психиатрия” през 2002 г. С опит във фармакотерапията, рехабилитацията, ресоциализацията, съдебната и трудова експертиза на лица с психични разстройства и зависимост към психоактивни вещества. Опит в групова терапия на зависими – от 2004 г. Обучения: „Университет по зависимости” (Иститут по поведенчески стратегии - София) - 2002-2008 г.; „Психиатрични формулировки на случай”; „Екипност в психиатрията”; “Принципи на организация на рехабилитационните програми на зависими и семействата им”; “Модели и стандарти на ефективното лечение на зависимости”; „Терапевтична общност за лечение на зависимости: инструменти и групи”; „Семейство, съзависимост, насилие”; „Съвременна терапия на зависимостите: Модел „Минесота”; Индикатор Търсене на лечение”; „Развитие на Националната мониторингова система по търсенето на лечение във връзка с употреба на наркотици: използване на интернет ресурсите и работа в мрежата”; „Повишаване капацитета на професионалистите, работещи в областта на лечението на зависимостта от психоактивни вещества” – UNODC, НЦН; Обучение за обучители по „Кратки интервенции – пътуване от теорията към практиката” – НЦН и др. Участие в българо-германската благотворителна инициатива „Културата и болестите нямат граници”. Консултант на Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр.Пловдив.Членство в Български лекарски съюз, Българска психиатрична асоциация, Областния съвет по наркотични вещества – гр.Стара Загора. С редовно участие в ежегодните конференции на Радневското психиатрично дружество и конференциите на психиатричните стационари. Публикувани материали в списание „АркА” на Фондация „Стефан Батори”– Полша и списание Folia Psychiatrica на ДПБ Раднево.


Татянa Кючукова
психолог, член на УС

Работила е в Терапевтична общност за дългосрочна рехабилитация на зависими, притежава опит и в Фамилна програма за работа със семейства на зависими. Обучавала се е в методите на системния подход в психотерапията и работа със семейства към Психотерапевтичен институт по екология на личността /ПИСЕЛ/. Обучители Румен Георгиев, Женя Георгиева.
От няколко години посещава модулите на Есенния университет по зависимости - обучител проф. д-р. Игор Куценок.
Работила е още в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. Стара Загора. Притежава опит в социална и психологическа работа със семейства, с кандидат-осиновители и осиновители. Разработвала и осъществявала програми за работа с младежи, осъдени на пробация и техните семейства.
Обучител на специалисти в областта на социална и психологическа работа със зависими, психологическа работа със семейства, работа с непълнолетни правонарушители, работа с групи.


Д-р Донка Терзиева
психиатър, член на УС

Началник на Второ женско отделение в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр.Раднево. С индивидуална практика по психиатрия. Завършила висше образование (магистър по медицина) във Висш медицински институт – гр.Ст.Загора. Придобила специалност „психиатрия” през 1995 г. С опит във фармакотерапията, рехабилитацията, ресоциализацията, съдебната и трудова експертиза на лица с психични разстройства и зависимост към психоактивни вещества. Обучения: “Краткосрочна психотерапия”, “Афективни разстройства”, “Фамилна терапия”, “Фармакотерапия на афективни разстройства”, “Терапия на шизофрения”, “Сексологично консултиране”, “Обсесивно-компулсивни разстройства”, “Есенен университет по зависимости” – 2002, 2004, 2008 г.
Членство в Български лекарски съюз, Българска психиатрична асоциация. С редовно участие в ежегодните конференции на Радневското психиатрично дружество и конференциите на психиатричните стационари. Публикувани материали в списание „Folia Psychiatrica” на ДПБ-Раднево.


Цветелина Дянкова
социален работник

Притежава 7-годишен опит по специалността си. През последните три години работи и се развива като специалист, предоставящ услуги на уязвими групи. Има натрупан опит в разработване, управление, мониторинг и оценка на социални проекти. Притежава опит и в държавна структура /Дирекция „Бюро по труда”/ като координатор па програма АУПТ към МТСП.
Бакалавър по социална работа към Бургаски свободен университет. Преминати обучения:
- обучение върху изработването на Етичен кодекс на работещите при предоставяне на услуги;
- вътрешно обучение за „Изработване на личен план за професионално развитие”;
- вътрешно обучение за „Работа с медиите”;
- обучение „Управление на кризисни ситуации”;
- специализирано обучение – Управление и стратегическо планиране на НПО. Разработване и управление на малки проекти. Маркетинг и развитие на занаятчийски продукти;
- специализирано обучение - Мениджмънт и управление на услуги


Радост Найденова
психолог

Завършила е висше педагогическо образование в ПУ „П.Хилендански”. През 1998 г. завършва СУ „Климент Охридски” със специалност „социална и клинична психология”. От 1994 г. работи в Затвора в гр.Ст.Загора. Притежава умения и опит в областта на психодиагностиката, психологическото консултиране, индивидуалната и групова терапия, психодрама. От 2003 г. работи със зависими, изтърпяващи присъда лишаване от свобода. Преминати обучения: „Международна програма за насилствени правонарушители” под ръководството на д-р Джон Бъргман – PRI; „Международен семинар за терапия на осъдени зависими по програмата „Атлантис” – Полша, 2003 г. и 2007 г.; стаж в терапевтично отделение за зависими към Затвора Варшава-Служевац, Полша; Есенен университет по зависимости под ръководството на проф.д-р Игор Куценок от Калифорнийския университет, Сан Диего, от 2004 г. до 2008 г.


Иван Генов
свещеник

Ръкоположен на 27. 02. 2005 год. в гр. Стара Загора. Магистър по теология, завършил в Пловдивската Духовна Семинария "Св. св. Кирил и Методий" гр. Пловдив средно-специално и висше в Православен Богословски Факултет при Великотърновския Университет - гр. Велико Търново през 2002 г. Основател и учредител през 2000г., като студент, на Православен Студентски Клуб "Св. св. Кирил и Методий" - гр. Велико Търново с основна дейност: православна просвета, социална и благотворителна дейност, подпомагаща децата сираци от домовете в областта. Като председател на клуба организира две благотворителни инициативи - концерт и изложба, както и множество просветни християнски лекции и беседи, и посещения на домовете. Като почетен член, след завършването на обучението си, участник и помощник в организирането на конференция с мотото "Заедно срещу дрогата" през 2002 г. с участието на Унгарския Посланик в България. Участник в международна конференция "за изграждането на интердисциплинарен екип в интензивното отделение" с участието на проф. д-р Рудолф Албисер и д-р Катарина Франц от Швейцария. Участник и лектор в два поредни семинара на Рилския Симпозиум организиран на Старозагорските минерални бани с темата: "Св. Йоан Кронщадски - пример за духовното обгрижване на болните". Два семинара на тема "духовника и духовното обгрижване на болните" с лектор проф. д-р Рудолф Албисер.От 4 години има разговори и дейност със зависими от алкохолизъм и наркомания.
Член в Областния Съвет по наркотични вещества към Община Стара Загора като представител на Старозагорска Митрополия.


д-р Ваня Георгиева
психиатър

Ординатор във Първо мъжко отделение в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов” – гр.Раднево. Завършила висше образование (магистър по медицина) в Медицински факултет на Тракийския университет – гр.Ст.Загора. Придобила специалност „психиатрия” през 2001 г. С опит във фармакотерапията, рехабилитацията, ресоциализацията, съдебната и трудова експертиза на лица с психични разстройства.
Обучения: „Епидемиология, протичане и лечение на шизофрения”, „Зависимост към алкохол и вещества”, „Депресия и паническо разстройство”, „Нови аспекти на лечение на шизофрения”, „Съдебна и лиазон психиатрия”, „Клинична супервизия”, „Съвременна терапия на зависимостите: Модел „Минесота”.


Христо Колев
клиничен психолог

Магистър-психолог. Работи като клиничен психолог в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов”-гр.Раднево. Завършил висше образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, придобил специалност „клинична психология” през 2001 г. в Медицински университет – София. Работил като психолог, учител и лектор по философски дисциплини в ЕСПУ “Иван Вазов” и СОУ “Максим Горки” – гр.Стара Загора. Преподавал е психология, логика, етика, философия на правото. С опит в психодиагностика, психологично консултиране, индивидуална психотерапия, групова психотерапия, тренинг на социални умения, арттерапия.
Организирал е тренинг по програма за адаптация и ресоциализация с военослужещи, освободени от кадрова военна служба; тренинг за развитие на комуникативни и асертивни умения на ученици (модул в рамките на програма); тренинг на умения за работа в екип (модул в рамките на проект); мотивация и адаптация на безработни лица, по проект (2004-2007 г.); провеждане на обучение на социални (лични асистенти, по проект на МТСП -2005 г.); обучение на пробационни служители от Областна пробационна служба - Стара Загора за работа с лица, злоупотребяващи с психоактивни вещества (2007 г.); обучение на инкасатори ВиК - Умения и техники за общуване с клиентите с цел повишаване на събираемостта (2006 г.); консултант към „Младежки информационно-консултативен център „Млада Загора”, по проект на ДАМС (2007 г.); участие в проект финансиран по ФАР (2007-2008 г.) за изграждане на защитено жилище за лица с психични разстройства; участие и съорганизиране на Конференции на психиатричните стационари и на Конференции на Радневското психиатрично дружество. Членство в професионални организации: БПА, БАКП.


Яна Христова
психолог
фамилен консултант

Работи в частна практика за психологически консултации на деца и семейства и като независим експерт по различни програми и проекти в социалната сфера.
Завършила Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”,специалност психология,  Институт по хуманистична екзистенциална психология – Рим, Италия,   следдипломна квалификация по хуманистична екзистенциална психотерапия; ПИСЕЛ (психотерапевтичен институт по социална екология на личността) системен подход във фамилната терапия -  фамилен  консултант при психологическа и социална работа със семейства .
Работила като психолог в Кризисен център,психолог в Екип по приемна грижа и координатор на екип в Областен център по приемна грижа. Била е учител по психология, логика, етика и право, философия
Преминала следните специализирани обучения:
Европейски програми по психотерапия, практически семинар “Йерархия и власт в семейството и терапевтичния процес” – Даниел Минучин,  САЩ
Есенен университет по зависимости, който се организира всяка година от Института по по­веденчески стратегии - д-р Игор Ку­це­нок (Калифорнийски университет) и други международни специалисти
 Международна лятна школа по зависимости  - 2009 г. фондация “Стефан Батори” Полша
“Психотерапия на депресия и тревожност “ –  д-р Джефри Зайг,  Сащ
“Фокусирана върху промяната терапия на семейства и деца “- д-р Нога Набаро, Израел Практическият семинар "Психодрама с двойки и семейства" с водещи: Марисол Буза /Испания/, Рафаел Силва /Мексико/, Летисия Паз /Мексико/
 Поредица практически семинри за работа със семейства и деца с поведенчески            проблеми с участие на преподаватели от водещи международни психотерапевтични институти
Позитивни подходи за работа с деца с емоционални и поведенчески затруднения” –      Фондация “ Партньори – България “
 Въведение в подхода резилианс 
 Обучения по приемна грижа - обучител Кристиан Келбърг
Тренинг  групова работа. Участие в групи за личен опит.
Обучения семейно консултиране;
„Синдромът на емоционалната злоупотреба”
„Системна арт-терапия със семейството”
„Арт – терапевтични техники в терапията на двойката”
„Въведение в арт – терапията”
Обучителни модули “ Директна работа с деца “ -  обучител И. Уорд
Тренинг “Въведение в управлението“-  обучител И. Уорд
„Ресурси на семейството при справяне със зависимости”
Обучител в специализирани модули за обучение по приемна грижа за професионалисти (социални работници, психолози и педагози)
Обучител на кандидати за приемни родители
Водещ на група за подкрепа на приемни родители
Водещ на терапевтична група за жени преживели насилие
Индивидуални и фамилни консултации на жертви на насилие
Водещ на група за родители на деца зависими от наркотици,
индивидуалини и фамилни консултации на  родители на зависими деца от алкохол и психоактивни вещества
Дискусионен клуб за ефективно родителство “Родители – Новатори“
Образователни семинари за родители
Образователни семинари за развиване на личностния потенциал
Образователни семинари за подобряване на взаимоотношенията в двойката
Психологически консултации и подкрепа на  уязвими групи хора
Кризисни интервенции и екипна супервизия на персонала в ДДЛРГ и СПИ
Обучител в специализиран тренинг за повишаване капацитета на училищните психолози и педагогически съветници – Министерство на образованието, младежта и науката


Боряна Стефанова
психолог

Работи като  психолог в Държавна психиатрична болница „Д-р Георги Кисьов”-гр.Раднево. Завършила бакалавърска степен във Великотърновски университет  „Св.св Кирил и Методий ”. Придобила е магистърска степен по клинична и консултативна психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски.
Има опит в психодиагностика, психологично консултиране, социални дейности, групова психотерапия, тренинг на социални умения, арттерапия и драматерапия. Участвала е в обучения, свързани с превенция и терапия на зависими от психоактивни вещества; има участия в  Конференции на психиатричните стационари и в Конференции на Радневското психиатрично дружество.


Люба Вълканова
социален педагог
фамилен консултант

Завършила ПМИ «Христина Хранова», специалност медицинска сестра, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий” - бакалавър социални дейности и магистратура социална педагогика и социална работа към Тракийски университет, Педагогически факултет, гр. Стара Загора, ПИСЕЛ (Психотерапевтичен институт за социална екология на личността) - фамилен консултант  за работа с деца и семейства.
Работила като социален работник в сектор „Подкрепа на родители” към Комплекс за социални услуги за деца и семейства в гр. Стара Загора по компонент Деинституционализация  на Проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата в България” осъществен от Министерството на труда и социалната политика.   Има опит в осъществяване на социална работа по отделен случай, предоставяне на социални услуги, както следва:
 -информиране и ориентиране на клиентите относно техните права и задължения;
 - социално консултиране във връзка с повишаване на социалното функциониране на клиентите;
 - фамилно, трудово и социално посредничество;
 - придружаване на клиента до различни институции;
 - осъществяване на групова социална работа с клиенти.
Ръководила Областен център по приемна грижа от самото му създаване. Преминала следните специализирани обучения: „Предоставяне на услуги в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Социална работа с деца. Работа по случай. Превенция на отклоняващото се поведение. Семейно консултиране. Семейно-групова конференция. Специфики на предоставяните услуги в Звено „Майка и бебе”. Мобилна социална работа;  „Работа на специализирана телефонна линия за деца;   „Приемна грижа” – обучител Кристиан Келбърг; „Ефективна работа с медиите” – Център за развитие на медиите; „Социална работа в общността”; „Развитие на детето от 0 – 7 г.”; „Въведение в подхода резилианс”;Участие в обучение за личен опит по методите на Вирджиния Сатир „Моделът за израстването на човека на Вирджиния Сатир”; „Въвеждащо обучение за работа с групи”; „Разработване на политика и процедури за закрила на детето в неправителствените организации”;Семинар „Йерархия и власт в семейството и в терапевтичния процес” – водещ Даниел Минучин, старши преподавател в Център за семейството „Минучин”, Ню Йорк, 2008 г.; „Ресурси на семейството при справяне със зависимости”.
Обучител в обучения по „Приемна грижа” - специализирани модули за обучение на професионалисти и на кандидати за приемни родители.
Опит в индивидуална и групова социална работа с уязвими групи клиенти.
Индивидуално консултиране, оценка на конкретните нужди; изготвяне и провеждане на групови програми, консултиране и въздействие.
Водещ на тренинги и семинари за ефективно родителство към  дискусионен клуб „Родители-Новатори”.


д-р Боряна Парашкевова-Симеонова
Главен асистент в Катедра Социална медицина и здравен мениджмънт
Медицински факултет към Тракийски университет – Ст.Загора

Член на Комисия по професионална етика към Регионална лекарска колегия – Ст.Загора към Българския лекарски съюз. Интереси: мениджмънт на човешките ресурси в здравеопазването, маркетинг на здравните услуги, промоция на здравето – здравна мотивация и здравно възпитание, етично поведение при клинични решения – качество на живот при хронично болни. Изследователска и научна дейност в областта на общественото здраве, публикации в научни списания и др. медицински издания по проблеми на първичната здравна помощ и по проблеми на зависимостите. С богат опит при работа със студенти, придобити при обучението от специалностите медицина, социални дейности, медицински сестри, акушерки и  управление на здравните грижи. Опит при работа с маргинализирани групи и много добро познаване на здравните им проблеми, в координирането на дейности и консултиране на  клиенти в областта на семейното планиране, сексуалното и репродуктивно здраве. Работила с деца от институции съвместно с английската неправителствена организация АРК по проект”Деинстуционализация на деца в регион Стара Загора”.


Антоанета Пеева-Христова
преподавател по английски език

Член на Съюза на учените в България. Магистър икономист по международен туризъм. Квалификация по педагогически мениджмънт. Завършена образователна квалификационна степен магистър по Методика на ЧЕО. 
Професионален опит като екскурзовод, администратор, преподавател по чужди езици и икономика на туризма в различни учебни заведения: СОУ „В.Левски”-Ст.Загора, Частен колеж по телематика – „Тракия”, СОУ ”Максим Горки”-Ст.Загора, Тракийски университет, Частен професионален колеж по туризъм „К.Фотинов”, Частна професионална гимназия по управление на туризма „К.Фотинов” и др.
Дъщеря на д-р Васил Пеев, създател на Противоалкохолния сектор в Държавна психиатрична болница „Д-р Г.Кисьов” – гр.Раднево.