вторник, 20 септември 2011 г.

Откриха превантивно информационния център по зависимости в Стара Загора

20 септември 2011
DARIK NEWSСт.Загора 
Превантивно информационният център по зависимости към Съвета по наркотични вещества беше официално открит и осветен днес в Стара Загора. В него ще се провеждат занятия на терапевтичен театър, арт-терапия с танци и рисуване. Ще се води и терапевтична дейност със зависими лица и техните семейства.
Ръководител на дейностите в центъра е Радост Овагимян, която е секретар на Съвета по наркотични вещества към Общината. Помещението е ремонтирано със средства от бюджета на въпросната структура.

Кметът проф. Светлин Танчев награди двамата победители в конкурсите за мото и лого на новия информационен център. Мотото „Подаваме ръка, даряваме надежда" е хрумване на 28-годишният Живко Желев. За най-добро лого беше избрано това на фотографа Александър Петков, който и преди се е включвал в инициативи на Съвета по наркотични вещества. Освен грамотите, които получиха, двамата млади мъже ще бъдат включени към делегацията, която ще посети и разгледа превантивно информационен и терапевтичен център по зависимости в Гърция.
Гостите на празника бяха поздравени от Театрална студия „Слънце" към библиотека „Родина" с ръководител Росица Гюмлиева.
На освещаването присъстваха още Николина Горова - секретар на Община Стара Загора и Кристиан Петков зам.-председател на Общинския съвет в града.
Старозагорският превантивен център се намира на ул."Цар Иван Шишман" №96, в близост до Военен клуб.


 

петък, 2 септември 2011 г.

УВЕЛИЧАВА СЕ БРОЯТ НА УПОТРЕБЯВАЩИТЕ МЕТАДОН

Интервю на Иван Славов с д-р Иван Добринов
Вестник „Труд”,
Регионално издание „Твоят ден”, петък, 26 август, 2011 г., Брой 67 (212)

-          Д-р Добринов, увеличава ли се броят на зависимите от наркотици в Старозагорско?
-          Нямаме статистика до момента, тъй като по закон това е функция на превантивно-информационния център, който ще стартира през септември. Личните ми наблюдения са, че се променя много профилът на зависимите през последните години. Като че ли понамаля броят на употребяващите хероин през последните месеци, обаче за сметка на това се увеличи броят на употребяващите метадон, включително и венозно, т.е. използват медикамент с цел друсане.
-          Метадонът не се ли дава само по специални програми?
-          Метадонът се дава по програми, но лошото е, че се предлага и на черния пазар. Изнася се от някои хора, записани в програми и се разпространява нелегално. По-страшното е всъщност рязкото увеличаване на стимуланти – амфетамини, метамфетамин и по-малко кокаин, заради високата му цена. Проблемите, които възникват във връзка със стимулантите, са коренно различни от тези на опиатно зависимите. Употребяващите стимуланти са много по-агресивни, склонни са към тежки престъпления, грабежи, физическо насилие. Другият проблем е, че едно от най-тежките усложнения е психозата. Една част правят психотични разстройства, подобни на шизофренията и от тук се получават диагностични грешки. Тези хора биват лекувани като шизофренно болни, а всъщност се касае за усложнения на наркоманията.
-          Има ли такива случаи в болницата в Раднево?
-          Много са. И в момента имаме такива случаи. През последните години се увеличи броят на тези пациенти. Те изискват друг подход на лечение - неща, за които здравната ни система не е подготвена. Такъв човек не може да бъде вкаран в комуна, не може да бъде лекуван амбулаторно на кабинет. Той трябва да бъде въдворен първоначално, докато се овладее психозата, в психиатрично отделение, тъй като има много тежки случаи на агресия.
-          Колко души преминават годишно през вашето отделение?
-          Отделението е смесено за алкохолно и наркотично зависими. Преминават около 330-340 души годишно. При нас освен детокс, предлагаме и различни форми на рехабилитация, които не са достатъчни, но все пак при пълната липса на такива услуги са доста голямо постижение. В Раднево в момента работим по една българо-германска инициатива, която се нарича „Културата и болестите нямат граници” и една от идеите ни е да направим пилотен модел по немски образец, където наистина нещата да вървят последователно. Поканили сме немски експерти. Идеята е да свържем това с дейностите в Стара Загора и след време да се изгради пълноценна програма за ресоциализация, така че хората, излизащи от лечение, да бъдат поети и да не се връщат към употребата на вещества.
-          Болничното лечение ли е единственият начин за справяне със зависимостта?
-          Точно това е проблемът, че зависимостта е хронична болест и изисква различни етапи на лечение. На всеки един етап трябва да има различна структура, която да поеме човека. Първият етап е детоксът, т.е. да бъде изчистен организмът от наркотика и да се преодолеят абстинентните прояви. Технически това е медицинска процедура, не  е сериозен проблем, лесно се прави, с лекарства. Ако обаче не бъде продължено лечението с рехабилитация, дългосрочният ефект е нулев. Човекът излиза от болницата, отива на автогарата, купува и продължава по стария път. Големият проблем е именно липсата рехабилитация и ресоциализация на зависими.
-          Има ли такава програма, която да работи в България?
-          В България официално държавни терапевтични общности няма нито една. Лицензираните са само две, те са частни и високо платени. Това са къща „Феникс” и терапевтична общност „Ново начало”. Има религиозни комуни, които нямат лиценз, функционират на други принципи, няма контрол от страна на държавата. Има някои трудови комуни, където също не е много ясно какво точно се случва. Официално подходът изисква лицензирана програма, която да отговаря на определени стандарти и да се упражнява постоянен контрол на това, което става вътре.
-          Наркотиците или алкохолът са бичът на подрастващите? Увеличава ли се броят на зависимите млади хора?
-          Не бих правил разграничение. Младите много злоупотребяват и с двете, много често ги комбинират. Последните случаи, с които се сблъскваме в отделението, обикновено са с тежки проблеми точно от съчетанието на алкохол и наркотици – с амфетамини, опиати, с бензодиазепини. Трудно е да се направи разграничение, но се увеличава броят на младежите, които комбинират, което е много страшно, а ефектът е непредсказуем. Но при нас общо взето отделението е за хора над 18 години.
-          Сдружение „Избор” имаше идея част от парите за акциз за алкохол и цигари да отиват за борба със зависимостите. Какво се случи с нея?
-          Това не е наша идея, а фигурира в Закона за здравето и от 2006 г. не е ясно къде точно се отклоняват тези пари, но със сигурност не се дават по предназначение. През миналата и тази година се разразиха серия от скандали, свързани точно с идеята за създаване на фонд за зависимостите, някои пациентски организации поискаха такова нещо. Официално, доколкото знам, им е отказано, но в същото време никой не обясни къде точно отиват тези пари, а те не са малко.
-          Увеличава ли се в региона употребата на синтетична дрога?
-          Това е друг сериозен проблем – с т.нар.”дизайнерски” дроги. Всъщност това са вещества, които по химическа структура наподобяват в по-голямата си част амфетамините. Има и такива, които наподобяват активното вещество на марихуаната. Но проблемът е, че имат различна химическа структура и не се контролират от закона. Има легални магазини, такива нашумяха в София и Слънчев бряг, където може да се купят такива вещества. Те са регистрирани като тор за папрат, сол за баня и др. и не подлежат на никакъв контрол. Над 30 вещества през последните месеци са регистрирани, като периодично излизат нови, а старите изчезват. Китай и Индия масово произвеждат такива неща. Търговската стратегия е много бърза подмяна. Докато се въведе веществото, при тромавата процедура в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, вече има излезли нови 30. Доколкото ми е известно, Здравната комисия към Народното събрание предприе стъпка за подзаконов акт, който да позволява списъците със забранени вещества да бъдат коригирани постоянно.
-          Кой е най-употребяваният наркотик у нас?
-          По принцип в цяла България това е марихуаната, но най-сериозните проблеми в момента са от амфетамините и опиатите. Имаме също и няколко много тежки случая с метамфетамин през последните дни.
-          Доколко е паднала възрастта на употребяващите алкохол и наркотици?
-          За употребяващите алкохол има данни от Националния център по наркомании и според тях възрастовата граница, когато започват употреба, е паднала до 12.5 години. С наркотиците започват да експериментират горе-долу на 11-12-годишна възраст, като проблемът е, когато станат зависими. Тогава наистина няма кой да ги обгрижва. Преди година-две имахме случай на младеж на 14-годишна възраст от Нова Загора, който беше много агресивен и съдията се беше хванал за главата, защото няма къде да го насочи за лечение. Проблем е и лечението на жени. В България няма нито едно такова отделение. Има легла, които са в общопсихиатрични отделения. Но подходът и обучението на персонала трябва да бъдат съвсем различни.
-          Общинският съвет за борба със зависимостите най-сетне заработи, каквото беше и вашето отколешно желание. Какви дейности се извършват от този съвет и кога ще има превантивно-информационен център в Стара Загора?
-          Доколкото знам, сега ще се планират още неща, до тук имаше редица срещи, обществен дебат, беше отбелязан международният ден за борба с наркотиците, имаше една дарителска кампания в квартал „Лозенец” за социално слаби семейства, която беше използвана да се популяризира дейността на Общинския съвет по наркотични вещества, така че да знаят ромите къде да потърсят помощ, тъй като са много проблемни. В Стара Загора все ощге не е пламнало толкова, но в Нова Загора и Пловдив в ромските махали положението е ужасно. Там буквално цели фамилии се занимават с внос, разпространение и употреба на хероин. Виждали сме от деца на 14 години до възрастни мъже на 50 години, които са зависими и имат сериозни криминални прояви. Прервантивно-информационният център всъщност е действащият орган, който изпълнява програмата, заложена от Общинския съвет по наркотични вещества. Доколкото ми е известно, на 8 септември предстои откриването на такъв център в Стара Загора. В Старозагорска област досега нямаше абсолютно никаква координация между хората и институциите, които се занимават с такива дейности, наистина голям брой хора са ангажирани с това, но го правят „на парче”. При такава болест трябва да има последователност и координация в действията.
-          Увеличава ли се броят на алкохолиците?
-          Не толкова като брой хора, колкото тежките последствия от алкохолизма, тъй като и там липсва система за обхват и всъщност тези хора са подритвани между различни болнични заведения. Лежи във вътрешно отделение заради язвата, в неврология заради припадъците, в хирургията заради панкреатит, но никой не се сеща да го лекува от хроничното, основното заболяване, което е алкохолната зависимост.
-          Има ли в региона от така популярните на Запад клубове на „Анонимни алкохолици”?
-          Другият проблем е кой да ги поеме след излизането от болницата, тъй като групите за взаимопомощ едва сега прохождат. Има такава група в Стара Загора, от няколко години функционира, но въпросът е, че това все пак е една малка група, а е много трудно човек да отиде и да потърси помощ. Хубаво е, че има такива групи, но те не са в мащаба и числеността, каквито са в другите държави – като например Полша.