вторник, 22 март 2011 г.

Възможности за работа с осъдени лица с хероинова зависимост

Написано от Радост Найденова
Отварянето на границите за обмен на хора и стоки утвърди България като един от основните канали за трафик на наркотици за Западна Европа и Азия. Наркокултурата претърпя сериозно развитие, както в количествено, така и в качествено отношение. По последни данни от националната здравна организация 27% от учениците между 11-16 години са приемали в различен период от време психоактивни вещества. Забелязва се тенденция на снижаване възрастта на злоупотреби с наркотици, която се определя така: на 10-12 год. за първи път се експериментира с дрога, като най-разпространени са марихуаната и хероинът. Средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин през последните пет години е спаднала от 24,7 на 22,5 години. Общоизвестен е фактът, че в генезата на антисоциалното поведение, влиянието на наркотиците е съществено при извършване на престъпления. Лицата със зависимост е необходимо да изявят желание за помощ и тогава с разпореждане на съответния съд се настаняват на принудително лечение -единственото специализирано за тази цел заведение е болницата в затвора гр. Ловеч. След медикаментозно лечение (3-5м.) те влизат в общата система на затвора.В повечето случаи, преминавайки съдебна процедура и пребиваване в следствен арест, те постъпват в затвора преодолели физическата абстиненция. Но попадайки в нова жизнена реалност, от тях се изисква психическа еластичност и устойчивост, умения за адаптация и за социално функциониране в условията на изолация - качества, които те определено не притежават, вследствие на което те правят емоционално-поведенчески сривове."При анализа профила на тази категория правонарушители се отчита реален риск от вреди, както и от рецидив. Криминогенните нужди изискват да се постави акцент върху специализираните методи на третиране. А именно мотивиране и включване в индивидуални и групови програми на терапия.Регистрираната тенденция за периода юли 2002 - януари 2003г. в затвора Стара Загора на новопостъпили лишени от свобода близо 2% с хероинова и 10% с експериментална и спорадична консумация на дрога се запази през 2003/2004г. За съжаление, получената информация се основава на доброволно споделяне, тъй като липсват медицински и други документи, гарантиращи по-голяма обективност. Това са предимно млади хора на възраст от 18 до 29 г., чийто живот тепърва предстои с всичките си проблеми - устройване на работа, създаване на семейство и т.н.В този контекст пилотната програма "Сила за живот" се опита да отговори на актуалните нужди и създаде модел за работа с осъдени зависими."Зелената улица", която даде ръководството на затвора, ни предостави възможност да участваме в поредица обучения и семинари. Искрено благодарим на екипа от фондация "Стефан Батори" - Варшава, който ни показа професионализъм и човечност, подари ни литература и материали, гостува на първата сбирка на групата и вдъхна вяра на момчетата. Участвахме и в международния научен семинар "Терапия на осъдени лица със зависимост" - по програмата Атлантис - Барчево 2003. Преминахме стаж в отделение за зависимости в затвора гр. Варшава.Всичко това ни помогна да създадем модел, в който ползвахме най-доброто от една вече доказала успешното си функциониране програма "Атлантис" и внесохме съобразно актуалната ситуация у нас полезни практики, които вече сме изпробвали във времето.Основна цел на програмата - преодоляване на психическата зависимост чрез получаване на знания относно зависимостите като болест, последиците свързани с нея и формиране на нов здравословен стил на живот. Работата стартира през м. март 2003 г. и продължи през цялата 2004 г. Групата в началото (от 10 л. св. с хероинова зависимост) и екипа (психолог и инспектор социална дейност) извървяхме дълъг и нелек път. Може да се каже, че заедно направихме първите крачки. Това, което не можехме да намерим в специализираната литература, го открихме в споделеното от тях, в натъжените им очи, в недоизказаните слова. Сега, когато се връщаме във времето назад, е по-лесно да открием своите пропуски, малки победи и истини.Ще се опитаме накратко да споделим основните моменти от работата ни. Надяваме се това да бъде полезно и за други, които са съпричастни към проблема. Да получим обратна връзка, която ще ни помогне да работим още по-добре и успешно.Градивен елемент в условия на изолация при работа с хероиново зависимите осъдени са терапевтичните релации. Отношенията между водещия терапевт и лишения от свобода не трябва да се разбират само като даване на задачи, включване в програма, поставяне на диагноза, интерпретиране на данни и използване на определени методики и тестове. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван, че с него се експериментира, че той е обект на въздействие. Здравите работещи релации предполагат доброволност, информирано съгласие, приемане и доверие, реалистичност и подкрепа на силните страни. Това са всъщност и основните принципи на работа, които подпомогнаха участниците да се чувстват сигурни, разбрани, да общуват спокойно и себеразкрият. Усвояването на тези жизнени умения благоприятства мотивацията за промяна, груповия процес и интеракциите с по-широк кръг партньори.Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитали да спрат вземането на наркотици. Естествено в началото недоверието, страхът, човешките съпротиви бяха по-силни. Но работата в група е като качване по ескалатор. Ако някой започне да слиза надолу, останалите от групата му подават ръка, за да продължи напред.Първата стъпка е осъзнаването на зависимостта. Разчупването на илюзията, че вземаш наркотици, но не си наркоман, както и измамното чувство, че винаги можеш да спреш и контролираш нещата. Тази крачка е най-важната по пътя на здравеенето.Осъзнаването на зависимостта като болест, която остава за цял живот и че терапията не лекува, а дава необходимите знания и инструменти за откриване на "мините и опасните завои".Символично казано - зависимостта като болест е като бронхиалната астма или високото кръвно налягане. Засегнатият и неговите близки е необходимо да знаят кои са така наречените алергии, които могат да предизвикат следващия пристъп. И да правят необходимото, за да водят един здравословен начин на живот.Първият модул, който е информационен, включва теми като - "Индикации и симптоми на зависимо поведение", "Що е зависимост, фази", "Запознаване с био-психосоциалния модел", "Процесът на здравеене, защо терапия", "Митове", "Система на илюзиите и отрицанието", "Аз и моите чувства", "Какво е СПИН и ХИВ" и др.На всяка наша среща поставяме тема или т.нар. домашна работа. Участниците описват в личните си тетрадки-дневници своите преживявания, чувства и мисли. Така от една страна се учат да полагат ежедневни усилия и отговорност. От друга - да бъдат открити, честни, да застанат пред огледалото, да видят себе си, да направят равносметка на изминатия път."Какво спечелих и какво загубих след като започнах да приемам наркотици?" Връщането към миналото е болезнено и изисква много усилия и смелост. Във втори модул работата е насочена към безсилието и деструкцията.Осъзнаване, че наркотиците са повлияли както на здравословното състояние, така и на мислите, чувствата, отношенията ми с другите, на поведението и духовните ценности.Когато везните клонят към загубите и негативите, то вината, срамът, угризенията и болката изплуват на повърхността. Досега те са били абстракти, убивани от дрогата. Но когато придобият конкретни измерения, когато се усети дъното, тогава ...Тогава е нужна много надежда. Тя идва от друг, но не и от всеки. Не от този, който осъжда, наказва или заповядва. Тя идва от този, който подава ръка и казва: "Ела с мен! Аз също бях там, където ти си днес. Усещах страх, гняв, самота. Но аз вече знам по-добър път. Хайде да вървим заедно по него."И така стъпка по стъпка, напред и заедно. "Какво е срив и рецидив?", "Как да се справим със симптомите на предстоящ срив?" "Дневник на чувствата", "Смелостта да кажа "не"', "Общуване" - това са част от разглежданите теми в третия модулДЕто и техните изповеди написани в личните им дневници:"От една страна се радвам, че попаднах в затвора, защото тук има точно такава група." /М. - 24 г./"За три години загубих всичко, което притежавах - приятели, семейство, бъдеще и най-лошото, което се случи с мен е, че се превърнах в престъпник. Програмата "Сила за живот" ми даде липсващите елементи в моята зави-симост. Даде ми отговор на всички въпроси -- да приемеш и да погледнеш напред с ясното съзнание, че щастието и успехът зависят само от теб." /И. - 22 г./"Обръщам се към Вас, всички зависими от каквото и да било: Никога не е късно да кажеш стоп, старайте се да търсите по естествен път Вашето щастие, без да се налага да прибягвате към нещо, което Ви дава само илюзия. Вярвайте! Все още има хора, които искат да помогнат, независимо какъв е проблемът." /Й. - 23г./Като организация и структура на работата ни може да се отбележи следното:- по проблема се работи с лишени от свобода с хероинова зависимост; участието е доброволно, чрез информирано съгласие и сключване на контракт;- участниците в програмата са настанени заедно на териториален принцип в една група;- има приемственост и ротация между новопостъпващите и завършващите програмата, което осигурява устойчивост и ефективност на програмните дейности;- направени са успешни опити за приобщаване на близките в процеса на здравеене.Формите на работа са:- индивидуални;- групови;- в три модула по 12 сесии;- митинг на общността;- възпитателни и просветни.До момента могат да се обобщят следните резултати:- създадена е устойчива мотивация и активно отношение на участниците към собствените здравни проблеми;- повишено е информационното ниво относно зависимостта като болест, симптомите на срив и рецидив, имат личен план за високо рискови ситуации;- опитват се и изразяват собствените си емоции, учат се конструктивно да се справят с негативните чувства;- полагат усилия и спазват договорните отношения от работния контракт.Основните критерии за ефективността на програмата са:1. Снижаване риска от вреди в условията на изолация измерен по системата ОА5у8 в следните зони:- активиране на просоциални нагласи;- преосмисляне на отношенията с близките и изграждане на по-пълноценни релации;- осъзнаване на последствията при употреба на наркотици;- подобряване на когнитивните умения.2. Желание и мотивация за включване в други ресоциализационни дейности:- включване в учебна дейност и завършване на образователна степен в училището към затвора.- придобиване на нови трудови умения в професионални курсове.- включване в трудова дейност.Реализирането на широкия спектър от дейности, както и устойчивата мотивация на участниците, дава възможност законосъобразно да се прилага прогресивната система във всеки отделен случай - замяна на режима в следващия по-лек, преместване 30 от преходен тип (при намалена охрана), ползване на домашен отпуск, условно-предсрочно освобождаване.Колкото парадоксално и страшно да звучи, екипът е спокоен за момчетата докато са тук, в затвора. Какво ще се случи с всеки един от тях, когато зад гърба им се затвори желязната врата? Какво ги очаква в семейството, на улицата, зад ъгъла? Къде да отидат, към кого да се обърнат, когато почувстват симптомите на предстоящ срив? Те са само по на двадесет и няколко години. Утре те ще бъдат на свобода, осъдени на доживотна присъда: "Наркоман, изтърпял наказание лишаване от свобода."В България, въпреки няколкото бели лястовици на АА, АН, "Солидарност", "Феникс" и някои други опити, които имат епизодичен характер, няма изградена единна мрежа на услуги и центрове за хора със зависимости. Още по-остро стои въпросът в МЛС. Констатациите на международните експерти сочат, че в нашата пенитенциарна система липсва единна стратегия за третиране на наркотично зависими лишени от свобода. Не е достатъчно надеждна и високо специализирана мрежата от специалисти. Все още на места съществува принудителното медицинско лечение.Проучванията в САЩ доказват, че всеки вложен един долар за работа със зависими спестява на обществото седем долара, в смисъл намаляване на щетите. Криминалните санкции сами по себе си не намаляват вероятността от рецидив при наркотично зависими лица. Изследвания на Калифорнийския университет сочат, че рецидивизмът от 77% може да бъде снижен до 24% при включване в ТС в затвор и последващи ресоциализационни програми.Искрено се надяваме усилията, които полагаме в рамките на затвора (Стара Загора), да бъдат трамплин за иницииране на по-систематизирани и устойчиви мероприятия в пенитенциарните заведения. Отворени сме за обратна връзка, контакти и сътрудничество с други институции и организации, съпричастни към проблема на зависимостите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар