Кръгла маса "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти"
Теми:
1. Ролята на държавните институции. Намаляване на търсенето, намаляване на предлагането, намаляване на щетите. Г-жа Гергана Павлова, зам. министър на здравеопазването.
2. Успешни модели на лечение на зависими в Полша, Словакия. Павел Павлов, председател на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”
3. Ролята на стандартите, добрите практики, доказано ефективните мултидисциплинарни подходи и адекватния контрол в лечението на зависими. Доц. Соня Тотева, национален консултант по наркология
4. Нуждата от изграждане в България на цялостен завършен модел за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества и техните семейства. Работа в мрежа. Д-р Иван Добринов, психиатър, Държавна психиатрична болница гр. Раднево, Таня Кючукова, психолог
Кръгла маса за зависимостите
„Светът без дрога – по-добро място за живеене”
Нуждата от изграждане в България
на цялостен завършен модел
за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества
и техните семейства.
Работа в мрежа.
д-р Добринов, Т.Кючукова
Уважаеми дами и господа,
Когато говорим за лечение на зависимост, винаги се сещам за една аналогия на френския писател и кинорежисьор Жорж Перек. Свързана е с подреждането на пъзел. Пъзелът не е сбор от елементи, всеки от които трябва да бъде взет отделно и анализиран, а едно цяло, т.е. форма, структура. Елементът не предхожда цялото. Цялото определя елементите. Можем да гледаме една частица от пъзела много дълго време и да сме убедени, че знаем всичко за нейните очертания и цвят, без да сме направили нито крачка напред. Важна е само възможността тази частица да бъде свързана с други частици. Само съединени, частиците могат да бъдат разчетени, да добият смисъл. Взета отделно, частицата не значи нищо. Тя е само въпрос без отговор, непроницаемо предизвикателство.
Лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Искам да насоча вниманието Ви към някои особености на лечебните стратегии, от които се нуждаем.
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още намира твърде малко поддръжници. По-често срещаме редукционизъм, работа „на парче”, опити да се овладяват всички проблеми с един единствен метод, стремеж към бърза и лесна печалба.
Нелекуваната зависимост води до огромни социални щети – криминалност, производствени загуби, инциденти, разпадане на семейства, здравни усложнения, висока смъртност и т.н.
Зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Моделът на лечение на всички хронични болести съществено се различава от този, при острите състояния. При всички хронични заболявания не могат да се очакват съществени и трайни подобрения в резултат на еднократен терапевтичен епизод. Лечението на зависимостта е дълъг процес, който включва биологични интервенции, психологични терапевтични стратегии, работа със средата на пациентите. Терапията преминава през няколко фази, които следват логично една след друга. Терапевтичните програми трябва да са достатъчно на брой и с различна продължителност; да използват различни лечебни модели, които да отговорят на конкретните нужди на всеки засегнат. Пациентът може да се нуждае от медикаменти, други медицински интервенции, психологична подкрепа, фамилна терапия, инструкции за отглеждане на деца, възстановяване на социални умения, правни услуги и др. Лечебният план трябва да е съобразен с възрастта, пола, етническата принадлежност, културата на индивида.
Системният подход в психиатрията определя, че болестта зависимост се формира при взаимодействието между индивида /с неговите биологични и психологични характеристики/, веществото и средата. Зависимостта е комплексно заболяване. Освен компулсивната употреба, тя включва и широк спектър дисфункционални поведения.
Желателно е лечебните структури да се стремят да предлагат цялостна подкрепа. Те трябва да се намесват във възможно най-ранния стадий. Тази задача изисква достъпност, цялостна задълбочена оценка и високо ниво на гъвкавост. Терапевтите не трябва да робуват на една определена догма, доктрина или школа.
Терапевтичната система представлява група взаимосвързани и взаимозависими елементи, образуващи комплекс от мерки по решаването на проблемите от злоупотребата с психоактивни вещества в определен регион или страна. В комплексната система за обслужване всички учреждения имат определена роля в съответствие с предлаганите координирани мерки.
Поради сложността и многото аспекти на зависимостта, за лечението е нужно създаването на терапевтичен екип, включващ специалисти от различни области. Участват лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, социални педагози, трудотерапевти, арттерапевти, духовни съветници, бивши пациенти с опит във възстановяването и др. Всеки член на екипа споделя отговорността за обслужването на пациента, като същевременно запазва своята професионална независимост.
В екипа има ясно дефинирано общо управление. Йерархичната структура позволява бързо вземане на решения и тяхното изпълнение.
Ключовите функции и дейности на членовете на екипите са: свързване, консултиране, организиране, разясняване, контролиране. Всеки член на екипа се нуждае от самооценка и обратна връзка, за да поддържа и повишава нивото на своя професионализъм. Необходима е яснота относно целите, приоритетите, отговорностите и задълженията.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни професионалисти или служби. Така се постига високо качество на услугите. Предимствата на работата в мрежа са:
- достъпност на терапията;
- професионална автономност сред служителите, осъществяващи директните грижи.
Ключови елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации, учреждения за предоставяне на услуги, общините и др.
Отправна точка за действията трябва да бъде една комплексна оценка на потребностите.
Целта на следващите ни стъпки е изграждане на завършена ефективна система за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече у нас програми.
Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по отношение болните със зависимост, законови промени за регламентиране на лечението, изграждането на нови и оптимизиране на наличните специализирани структури.
Уважаеми дами и господа,
Наистина много ме радва активността, която виждам днес тук.
Искрено се надявам крайният резултат от днешната ни кръгла маса да бъдат конкретни ангажименти и ефективни действия!
Пациентски организации искат Фонд за лечение на зависимости с пари от акцизите
Представители на пациентски организации поискаха да се създаде фонд за лечение на зависимости, като средствата в него да постъпват от събирания акциз от цигари и алкохол. Това съобщи Пенка Георгиева от конфедерация "Защита на здравето" на кръгла маса на тема "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти". Предложението е 1% от акциза да бъде насочен за лечение и превенция.
Останалите пари да се събират от глобите, налагани на пияни шофьори и на търговците, които въпреки забраните продават алкохол и цигари на непълнолетни, поискаха от конфедерацията. Имаше и предложения във фонда да постъпват средства от комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, и от спортния тотализатор. Георгиева даде пример, че такива фондове съществуват в повечето страни в Европа, като в Полша например към него отиват 2% от акциза върху цигарите и алкохола. Там лечението на алкохолизъм продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години, подчертаха експертите.
Зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова не присъстваше на форума, но в писмено обръщение към участниците в кръглата маса обясни, че министерството работи за по-добра колаборация между всички институции и неправителствени организации, които работят за превенция на зависимостите. Според нея трябва да спре бизнесът, който печели от това, че някои хора имат такива проблеми.
В Полша лечението при алкохолизма продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години. В Полша около 2% от средствата, получени от алкохол и цигари, се отделят за превенция и лечение на зависимостите.
Фонд за лечение на зависимостите…
На Кръглата маса, организирана от
Конфедерция “Защита на здравето” - КЗЗ и Асоциация за превенция и работа със зависимости - АПРЗ “Само днес”
на 15 юни 2010 в БТА,
под надслов „Светът без дрога – по-добро място за живеене” по повод Международния ден за борба с наркотиците, основна разисквана тема беше
„Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.
“Посвещаваме тази Кръгла маса на едно младо момиче, студентка, наркотично-зависима от скоро, русо и красиво момиче, с чисти, сини очи, деликатно, едно цветенце, едно дете… Нека заедно се хванем за ръце – пациенти, неправителствени организации, институции, за да помогнем на това дете, детето на България”, така откри Кръглата маса Пенка Георгиева, член на УС на КЗЗ и зам. председател на АПРЗ ”Само днес” .
За разговор по наболели проблеми се събраха пациенти, неправителствени организации, психиатри и психолози от цялата страна, представители на Министерството на здравеопазването и Криминална полиция.
Зависимостта е болест като всяка друга, това трябва да се осъзнае и приеме от обществото, защото всеки изпитва болка, всеки иска да е здрав, да живее пълноценно, защото често началото е любопитство, но след това коварността на болестта не позволява на човек да контролира процесите.
В писмено обръщение към участниците заместник-министърът на здравеопазването г-жа Гергана Павлова заявяви, че Министерството на здравеопазването осъзнава сериозността на проблема. Ето защо при провеждането на здравната политика ведомството ще обръща внимание на тези заболявания, които имат здравни, социални и икономически последици за населението.
Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” подкрепят и са участници в благотворителната инициатива „Културата и болестите нямат граници”, започната от българския оперен певец г-н Людмил Кунчев, живеещ в Германия. В инициативата са привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив г-жа Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер от Diakonie-Krankenhaus Elbingerode, проф.Хайхел, Председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР”- гр. Ст. Загора, Българската православна църква, ДПБ „Д-р Г.Кисьов” – гр. Раднево и др.
Целта е изграждане на пилотен модел за цялостна ефективна система по европейски модел за обхват, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече в България програми.
Според д-р Иван Добринов, психиатър в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево, консултант на КЗЗ и АПРЗ ”Само днес” по зависимостите, лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” инициират създаването на
ФОНД ЗА ЗАВИСИМОСТИТЕ.
В този фонд трябва да се събират парите от 1% от акзиците на цигари и алкохол, глоби от заведения, в които се пуши неправомерно, глоби от продажбата на цигари и алкохол на непълнолетни.
На Кръглата маса постъпи предложение в този Фонд да се събира и процент от конфискуваното имущество на наркобосове, по така наречената комисия Кушлев.
Категорично изискване за този Фонд трябва да бъде управлението му от Съвет на настоятели – публични личности и пациентски организации, нямащи конфликт на интереси, както и преки интереси от финансиране в областта на лечението на зависимостите като гаранти за прозрачност на работата и изразходването на средствата.
Проф. Игор Куценок, директор на Департамент по психиатрия в Университета ”Сан Диего”, Калифорния, световно признат учен в областта на зависимостите в последващ разговор предложи безвъзмездно своята експертна подкрепа. На предстоящ семинар по зависимостите в гр. Русе предстоят срещи на проф. Куценок с Пенка Георгиева за уточняване на параметрите на това сътрудничество.
На Кръглата маса беше повдигнат и въпросът за декриминализиране на еднократната доза.
Самият термин „еднократна доза” е доста неясен, тъй като в хода на една зависимост като израз на адаптивна реакция на организма се променя толерансът. Това налага зависимият да приема все по-високи дози от веществото за постигане на същия ефект. „Еднократната доза” при болен с напреднала зависимост може да се окаже многократно по-висока, от тази, на един начинаещ. Освен това повечето от нелегалните улични наркотици са с неясно съдържание. Процентното съдържание в тях на психоактивното вещество варира в големи граници. Голяма част от състава им са и с други вещества, част от които – също психоактивни.
Обикновено се говори само от двете крайни гледни точки: „за” и „против” еднократната доза.
Ако „еднократната доза” бъде декриминализирана, това води след себе си огромен брой проблеми. Така се залага посланието, че употребата на наркотика е разрешена. Няма как да бъде със сигурност установено, дали точно тази заловена доза е предназначена за болния, или за пласиране. Самото притежание на дрога вече говори за проблемно поведение на човека и би било неразумно този сигнал да се пропусне. Доказано е, че ранните интервенции са много по-ефективни от късните, последствията за индивида и обществото са много по-малко. Разумно би било при залавяне на малка доза наркотик човекът да бъде насочен към специализирани служби, където да се прави скрининг, оценка и адекватна интервенция – например насочване към консултиране, корекционни програми или лечение, периодично тестване.
Ако се запази сегашното положение, при което се наказва строго „еднократната доза”, то на практика затворите се пълнят с хора, които нямат други криминални прояви, освен притежанието и се нуждаят от лечение. Средата в затворите никак не е благоприятна за бъдещето на тези хора, те се причисляват към криминалния контингент. Високите глоби пък наказват на практика близките на зависимия, тъй като той по правило няма постоянни доходи.
Проблемът с промяна и приемането на насочване към коригираща програма в момента е липсата на място за лечение, коригиране и помощ, пак поради липса на финансиране.
Това е още една причина да се побърза със създаването на Фонд за зависимостите, който да поеме и тази част, докато е рано и има реална възможност за корекция.
Част от отзивите в медиите:
Няма коментари:
Публикуване на коментар