Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР”- Стара Загора е създадено от професионалисти – психолози, психиатри, социални работници и др., които имат интереси и опит в работата с деца, младежи, възрастни и техните семейства, попаднали в ситуация на уязвимост и неравноправно положение. Един от основните приоритети на сдружението е създаването на терапевтични програми, които да осигурят условия за коригиране на дисфункционалното поведение на лица със зависимост.
Интегративна психосоциална рехабилитация на пациенти със зависимости
За целите на тренинга ние ще формираме една обучителна общност. Стъпките в тренинга до голяма степен ще наподобяват стъпките на един типичен рехабилитационен процес, само че ще ги преминем за 4 дни. Ние ще формираме модерна обучителна общност на 21-ви век, която ще интегрира в себе си много от подходите, за които имаме доказателства с висока ефективност – мотивационно интервю, когнитивно-поведенческа терапия, работа с травмата, и много други подходи в зависимост от нуждите на пациента.
Ден 1 -Ориентация и започване на психосоциалната рехабилитация.
Понеделник,
12.09.2011 г.
08:30 – 16:00 ч.
1. Регистрация на участниците
2. Ориентация и изработване на правилата и нормите (интерактивен семинар):
·Индивидуална оценка на нуждите
·Формиране на работни групи
·Оценка на групови нужди
·Сключване на обучителен контракт
3. Терапевтична общност като интегративен рехабилитационен подход (семинар и работа в малки групи)
·Цели и задачи на терапевтични общности
·История на този модел
·Посоки на терапевтични и рехабилитационни усилия
·Фази на рехабилитационния процес и начини на преминаванеот една фаза към друга
·Подготовка на пациенти за рехабилитационна работа
·Място и роля на фармакологични интервенции
4. Формиране на работни екипи, поставяне на задачи и отговорности (интерактивен семинар)
5. Приключване на първата рехабилитационна фаза
Ден 2 -Интегративна рехабилитационна програма в действие – интеграция на когнитивно-поведенчески техники в рехабилитационния процес
Вторник,
13.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.
1.Когнитивно-поведенческа терапия и нейно място в рехабилитационния процес (кратки семинари (10-15 мин), последвани от интерактивни практически упражнения (30-40 мин)
·Общи принципи и теоретични основи на КПТ
·Интеграция на когнитивно-поведенчески техники в рехабилитационния процес
·Анализ на автоматични мисли
·Анализ на схемите
·Анализ на системата на вярванията и ценности
·Функционален анализ на поведението
·Използване на позитивна и негативна подкрепа
·Домашни задания
2.Специфични когнитивно-поведенчески техники и групи:
·Превенция на рецидив
·Работа с травмата
·Работа с гняв и агресия
·Работа със семейства и деца („родителстване”)
3.„На пациентите им е безразлично как да наричаме моделите. Те искат помощ” -Интеграцията на КПТ в терапевтични общности, групи за самопомощ (12-стъпки) и други дългосрочни психо-рехабилитационни техники.
4.Персонална оценка на прогреса в обучителната общност, преминаване към следващата фаза
Ден 3 -Интегративна рехабилитационна програма в действие – формиране и поддържане на мотивация - интеграция на мотивационно интервюиране в рехабилитационния процес
Сряда,
14.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.
1. Мотивация за промяна като постоянно променяща се величина с изключително значение за успеха на рехабилитацията
·Мотивационни техники при започване на работата с пациента
·Оценка на желанието и възможност за промяната при пациента
·Мотивационно интервюиране като стил на комуникация с пациента
·Интеграция на мотивационно интервюиране с други техники
·Мотивационна работа в групи
·Какво да правим когато мотивацията спада?
2.Групови упражнения в малки групи
3.Персонална оценка на прогреса в обучителната общност, преминаване към фазата на реинтеграция
Ден 4 – Реинтеграция и планиране
Четвъртък,
15.09.2011 г.
09:00 – 16:00 ч.
1.Пред-реинтеграционна оценка на психосоциалните нужди:
·жилище
·работа
·подкрепяща среда
·действия при кризи
·други
2.Приключване на процеса в обучителната общност
·Какво постигнахме?
·Какво предстои?
·Как да го направим?
3.Защита на плана за промяната и реинтеграцията пред малката група
В София ще се проведе поредната сесия на Есенния университет по зависимости. Ето съобщението:
Уважаеми колеги, Организационният комитет на Есенния Университет по Зависимости
ви кани на
тазгодишната сесия на Университета, която ще се проведе в Националния Център по Наркомании в София от 12 - 15.09.2011 г. в продължение на пет работни дни с водещ д-р Игор Куценок, Директор на Центъра по Зависимости и Зависими поведения на Калифорнийския Университет в Сан Диего, САЩ. Тематиката на сесията през 2011 г. е „Модели и методи на психосоциална рехабилитация при зависими поведения”.
Програма
Начало – от 08:30 ч. на 12.09.2011 г. Край – в 16:00 на 15.09.2011 г.
Програмата е прикрепена към това писмо.
Регистрация
Регистрацията за участие в ЕУЗ 2011 се извършва чрез заплащане на такса за участие.
Такси за участие (в лева)
Ранна такса при плащане до 15.06.2011г. Обикновена - 150 лв; за студенти* - 75 лв.
Късна такса при плащане след 15.06.2011г. Обикновена - 200 лв; за студенти* - 100 лв.
* моля предоставете валиден документ за идентификация, а именно: карта ISIC или служебна бележка от Вашия университет. При заплащане по банков път, моля изпратете скенирания документ на електронния адрес на ЕУЗ 2011 aua_2011@abv.bg най-късно до 04.09.2011 г. включително. Невалидни документи или – в случай на плащане по банков път – такива, изпратени след 04.09.2011 г. няма да бъдат признати.
Предварителна регистрация
Предварителната регистрация се извършва чрез заплащане по банков път до 00:00 ч. (българско време) на 05.09.2011 г. Всички банкови разходи свързани със заплащането по банков път са за сметка на участниците.
Получател: Българска асоциация за профилактика на наркомании (БАПН)
IBAN: BG36UNCR96601010223507
BIC: UNCRBGSF
Уникредит Булбанк
Адрес: гр. София, ул. Жолио Кюри №9
Основание за плащането: такса за участие на ЕУЗ 2011г.
Окончателна регистрация
Окончателната регистрация ще се извърши от 08:30 – 09:30 ч. на 12.09.2011 г. преди откриването на сесията на ЕУЗ 2011. Тя представлява потвърждаване на предварително регистриралите се участници и раздаване на материали за работа и научни материали. Също така, участниците, които не са се регистрирали предварително, ще могат да се регистрират тогава като заплатят в брой.
NB! Поради вероятността да се съберат твърде много участници и риска от забавяне на откриването на сесията, препоръчваме предварителна регистрация.
Таксата за участие включва:
достъп до сесиите на ЕУЗ 2011 и местата за постери
кафе-паузи
материали за работа
научни материали
Потвърждение за предварителна регистрация
При плащане по банков път, ще получите потвърждение за предварителна регистрация на електронния Ви адрес или на Вашия профил във Facebook, при положение, че не разполагаме с Вашия електронен адрес. Предварителната регистрация приключва в 00:00 ч. на 05.09.2011 г., след което вече няма да получите такова потвърждение. Ако заплатите по банков път след този срок, особено важно е да носите със себе си доказателство за извършеното плащане при окончателната регистрация в деня на откриването на ЕУЗ 2011.
Анулиране на регистрация
Анулирането на предварителна регистрация се извършва чрез уведомяване на електронния адрес на ЕУЗ 2011 aua_2011@abv.bg.
В случай, че анулирате направена предварителна регистрация, ще Ви бъдат възстановени:
- преди 15.06.2011 г.: 50% от таксата
- преди 20.08.2011 г.: 25% от таксата
- след 20.08.2011 г.: 0% от таксата
За тази цел ще се взима предвид датата на получаването на електронното писмо. Моля посочете Вашата банкова информация (номер на сметка, получател, име и адрес на банката, IBAN и BIC код) в електронното Ви писмо.
Ако имате допълнителни въпроси, свързани с ЕУЗ 2011, моля не се колебайте да ни пишете на aua_2011@abv.bg.
Ще се радваме да се видим и работим заедно на Есенния университет по зависимости 2011 г.!
От името на Организационния комитет на ЕУЗ 2011 г.,
д-р Васил Женков,
Държавна психиатрична болница
за лечение на наркомании и алкохолизъм - Суходол
Инициативата „Културата и болестите нямат граници” започна преди около 4 години от г-н Людмил Кунчев, алкохолно зависим, живеещ свободно от алкохол, по професия оперен певец, работещ в Германия, успешно терапиран в Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode. Основната й цел е изграждане в България на пилотен модел на завършена ефективна система по немски образец за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече у нас програми.
В инициативата бяха привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив д-р Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер основател на Diakonie-Krankenhaus Harz в Elbingerode, проф. Хайхел, председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Конфедерация „Защита на здравето”, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР” – гр. Ст. Загора, представители на Българската православна църква, д-р Иван Добринов от Държавна психиатрична болница „Д-р Г. Кисьов” – гр. Раднево и др.
В рамките на инициативата подготвяме:
1.Посещение на д-р Клаус Херберт Рихтерс цел изготвяне в детайли на проект за конкретен пилотен модел на място. Така ще адаптираме немския модел към българските условия, предвид финансовите ограничения тук и нуждата да се запази философията на комплексния терапевтичен подход.
2.Безвъзмездна, високо квалифицираната експертната помощ. Осигурихме продължителна методическа помощ и супервизия от признати специалисти от Германия, като д-р Рихтер, проф. Хайхел и др. Техните знания и умения ще помогнат за правилно формиране и обучение на екип, изграждане на модела съобразно необходимите европейски стандарти.
3. Изготвяне на финансова рамка. След уточняване детайлите в проекта ще могат да се остойностят отделните бюджетни пера.
Основни източници на финансиране:
- Бюджетните средства, чрез които Министерство на здравеопазването финансира ДПБ-Раднево;
- Кандидатстване за средства по съответна процедура във връзка с програмите за ограничаване на злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества. Съгласно чл. 53 от Закона за здравето едно на сто от средствата, постъпили в републиканския бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на такива програми.
- Реорганизацията на място, по-доброто администриране, управление и клиничното профилиране на отделенията като наркологични, ще доведат до оползотворяване на скрити ресурси и икономия на средства. Привеждането на организацията в болницата към изискванията на Наредбата на Министерство на здравеопазването (обнародвана в Държавен вестник, брой 69 от 3 септември 2010 г.) за изменение и допълнение на Наредба № 24 / 07.06.2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт по психиатрия, би разкрило нови възможности.
Отварянето на границите за обмен на хора и стоки утвърди България като един от основните канали за трафик на наркотици за Западна Европа и Азия. Наркокултурата претърпя сериозно развитие, както в количествено, така и в качествено отношение. По последни данни от националната здравна организация 27% от учениците между 11-16 години са приемали в различен период от време психоактивни вещества. Забелязва се тенденция на снижаване възрастта на злоупотреби с наркотици, която се определя така: на 10-12 год. за първи път се експериментира с дрога, като най-разпространени са марихуаната и хероинът. Средната възраст на търсещите лечение по повод злоупотреба с хероин през последните пет години е спаднала от 24,7 на 22,5 години. Общоизвестен е фактът, че в генезата на антисоциалното поведение, влиянието на наркотиците е съществено при извършване на престъпления. Лицата със зависимост е необходимо да изявят желание за помощ и тогава с разпореждане на съответния съд се настаняват на принудително лечение -единственото специализирано за тази цел заведение е болницата в затвора гр. Ловеч. След медикаментозно лечение (3-5м.) те влизат в общата система на затвора.В повечето случаи, преминавайки съдебна процедура и пребиваване в следствен арест, те постъпват в затвора преодолели физическата абстиненция. Но попадайки в нова жизнена реалност, от тях се изисква психическа еластичност и устойчивост, умения за адаптация и за социално функциониране в условията на изолация - качества, които те определено не притежават, вследствие на което те правят емоционално-поведенчески сривове."При анализа профила на тази категория правонарушители се отчита реален риск от вреди, както и от рецидив. Криминогенните нужди изискват да се постави акцент върху специализираните методи на третиране. А именно мотивиране и включване в индивидуални и групови програми на терапия.Регистрираната тенденция за периода юли 2002 - януари 2003г. в затвора Стара Загора на новопостъпили лишени от свобода близо 2% с хероинова и 10% с експериментална и спорадична консумация на дрога се запази през 2003/2004г. За съжаление, получената информация се основава на доброволно споделяне, тъй като липсват медицински и други документи, гарантиращи по-голяма обективност. Това са предимно млади хора на възраст от 18 до 29 г., чийто живот тепърва предстои с всичките си проблеми - устройване на работа, създаване на семейство и т.н.В този контекст пилотната програма "Сила за живот" се опита да отговори на актуалните нужди и създаде модел за работа с осъдени зависими."Зелената улица", която даде ръководството на затвора, ни предостави възможност да участваме в поредица обучения и семинари. Искрено благодарим на екипа от фондация "Стефан Батори" - Варшава, който ни показа професионализъм и човечност, подари ни литература и материали, гостува на първата сбирка на групата и вдъхна вяра на момчетата. Участвахме и в международния научен семинар "Терапия на осъдени лица със зависимост" - по програмата Атлантис - Барчево 2003. Преминахме стаж в отделение за зависимости в затвора гр. Варшава.Всичко това ни помогна да създадем модел, в който ползвахме най-доброто от една вече доказала успешното си функциониране програма "Атлантис" и внесохме съобразно актуалната ситуация у нас полезни практики, които вече сме изпробвали във времето.Основна цел на програмата - преодоляване на психическата зависимост чрез получаване на знания относно зависимостите като болест, последиците свързани с нея и формиране на нов здравословен стил на живот. Работата стартира през м. март 2003 г. и продължи през цялата 2004 г. Групата в началото (от 10 л. св. с хероинова зависимост) и екипа (психолог и инспектор социална дейност) извървяхме дълъг и нелек път. Може да се каже, че заедно направихме първите крачки. Това, което не можехме да намерим в специализираната литература, го открихме в споделеното от тях, в натъжените им очи, в недоизказаните слова. Сега, когато се връщаме във времето назад, е по-лесно да открием своите пропуски, малки победи и истини.Ще се опитаме накратко да споделим основните моменти от работата ни. Надяваме се това да бъде полезно и за други, които са съпричастни към проблема. Да получим обратна връзка, която ще ни помогне да работим още по-добре и успешно.Градивен елемент в условия на изолация при работа с хероиново зависимите осъдени са терапевтичните релации. Отношенията между водещия терапевт и лишения от свобода не трябва да се разбират само като даване на задачи, включване в програма, поставяне на диагноза, интерпретиране на данни и използване на определени методики и тестове. Осъденият пациент не може да има чувството, че е насилван, че с него се експериментира, че той е обект на въздействие. Здравите работещи релации предполагат доброволност, информирано съгласие, приемане и доверие, реалистичност и подкрепа на силните страни. Това са всъщност и основните принципи на работа, които подпомогнаха участниците да се чувстват сигурни, разбрани, да общуват спокойно и себеразкрият. Усвояването на тези жизнени умения благоприятства мотивацията за промяна, груповия процес и интеракциите с по-широк кръг партньори.Участниците нямаха групов опит, почти 2/3 от тях бяха опитали да спрат вземането на наркотици. Естествено в началото недоверието, страхът, човешките съпротиви бяха по-силни. Но работата в група е като качване по ескалатор. Ако някой започне да слиза надолу, останалите от групата му подават ръка, за да продължи напред.Първата стъпка е осъзнаването на зависимостта. Разчупването на илюзията, че вземаш наркотици, но не си наркоман, както и измамното чувство, че винаги можеш да спреш и контролираш нещата. Тази крачка е най-важната по пътя на здравеенето.Осъзнаването на зависимостта като болест, която остава за цял живот и че терапията не лекува, а дава необходимите знания и инструменти за откриване на "мините и опасните завои".Символично казано - зависимостта като болест е като бронхиалната астма или високото кръвно налягане. Засегнатият и неговите близки е необходимо да знаят кои са така наречените алергии, които могат да предизвикат следващия пристъп. И да правят необходимото, за да водят един здравословен начин на живот.Първият модул, който е информационен, включва теми като - "Индикации и симптоми на зависимо поведение", "Що е зависимост, фази", "Запознаване с био-психосоциалния модел", "Процесът на здравеене, защо терапия", "Митове", "Система на илюзиите и отрицанието", "Аз и моите чувства", "Какво е СПИН и ХИВ" и др.На всяка наша среща поставяме тема или т.нар. домашна работа. Участниците описват в личните си тетрадки-дневници своите преживявания, чувства и мисли. Така от една страна се учат да полагат ежедневни усилия и отговорност. От друга - да бъдат открити, честни, да застанат пред огледалото, да видят себе си, да направят равносметка на изминатия път."Какво спечелих и какво загубих след като започнах да приемам наркотици?" Връщането към миналото е болезнено и изисква много усилия и смелост. Във втори модул работата е насочена към безсилието и деструкцията.Осъзнаване, че наркотиците са повлияли както на здравословното състояние, така и на мислите, чувствата, отношенията ми с другите, на поведението и духовните ценности.Когато везните клонят към загубите и негативите, то вината, срамът, угризенията и болката изплуват на повърхността. Досега те са били абстракти, убивани от дрогата. Но когато придобият конкретни измерения, когато се усети дъното, тогава ...Тогава е нужна много надежда. Тя идва от друг, но не и от всеки. Не от този, който осъжда, наказва или заповядва. Тя идва от този, който подава ръка и казва: "Ела с мен! Аз също бях там, където ти си днес. Усещах страх, гняв, самота. Но аз вече знам по-добър път. Хайде да вървим заедно по него."И така стъпка по стъпка, напред и заедно. "Какво е срив и рецидив?", "Как да се справим със симптомите на предстоящ срив?" "Дневник на чувствата", "Смелостта да кажа "не"', "Общуване" - това са част от разглежданите теми в третия модулДЕто и техните изповеди написани в личните им дневници:"От една страна се радвам, че попаднах в затвора, защото тук има точно такава група." /М. - 24 г./"За три години загубих всичко, което притежавах - приятели, семейство, бъдеще и най-лошото, което се случи с мен е, че се превърнах в престъпник. Програмата "Сила за живот" ми даде липсващите елементи в моята зави-симост. Даде ми отговор на всички въпроси -- да приемеш и да погледнеш напред с ясното съзнание, че щастието и успехът зависят само от теб." /И. - 22 г./"Обръщам се към Вас, всички зависими от каквото и да било: Никога не е късно да кажеш стоп, старайте се да търсите по естествен път Вашето щастие, без да се налага да прибягвате към нещо, което Ви дава само илюзия. Вярвайте! Все още има хора, които искат да помогнат, независимо какъв е проблемът." /Й. - 23г./Като организация и структура на работата ни може да се отбележи следното:- по проблема се работи с лишени от свобода с хероинова зависимост; участието е доброволно, чрез информирано съгласие и сключване на контракт;- участниците в програмата са настанени заедно на териториален принцип в една група;- има приемственост и ротация между новопостъпващите и завършващите програмата, което осигурява устойчивост и ефективност на програмните дейности;- направени са успешни опити за приобщаване на близките в процеса на здравеене.Формите на работа са:- индивидуални;- групови;- в три модула по 12 сесии;- митинг на общността;- възпитателни и просветни.До момента могат да се обобщят следните резултати:- създадена е устойчива мотивация и активно отношение на участниците към собствените здравни проблеми;- повишено е информационното ниво относно зависимостта като болест, симптомите на срив и рецидив, имат личен план за високо рискови ситуации;- опитват се и изразяват собствените си емоции, учат се конструктивно да се справят с негативните чувства;- полагат усилия и спазват договорните отношения от работния контракт.Основните критерии за ефективността на програмата са:1. Снижаване риска от вреди в условията на изолация измерен по системата ОА5у8 в следните зони:- активиране на просоциални нагласи;- преосмисляне на отношенията с близките и изграждане на по-пълноценни релации;- осъзнаване на последствията при употреба на наркотици;- подобряване на когнитивните умения.2. Желание и мотивация за включване в други ресоциализационни дейности:- включване в учебна дейност и завършване на образователна степен в училището към затвора.- придобиване на нови трудови умения в професионални курсове.- включване в трудова дейност.Реализирането на широкия спектър от дейности, както и устойчивата мотивация на участниците, дава възможност законосъобразно да се прилага прогресивната система във всеки отделен случай - замяна на режима в следващия по-лек, преместване 30 от преходен тип (при намалена охрана), ползване на домашен отпуск, условно-предсрочно освобождаване.Колкото парадоксално и страшно да звучи, екипът е спокоен за момчетата докато са тук, в затвора. Какво ще се случи с всеки един от тях, когато зад гърба им се затвори желязната врата? Какво ги очаква в семейството, на улицата, зад ъгъла? Къде да отидат, към кого да се обърнат, когато почувстват симптомите на предстоящ срив? Те са само по на двадесет и няколко години. Утре те ще бъдат на свобода, осъдени на доживотна присъда: "Наркоман, изтърпял наказание лишаване от свобода."В България, въпреки няколкото бели лястовици на АА, АН, "Солидарност", "Феникс" и някои други опити, които имат епизодичен характер, няма изградена единна мрежа на услуги и центрове за хора със зависимости. Още по-остро стои въпросът в МЛС. Констатациите на международните експерти сочат, че в нашата пенитенциарна система липсва единна стратегия за третиране на наркотично зависими лишени от свобода. Не е достатъчно надеждна и високо специализирана мрежата от специалисти. Все още на места съществува принудителното медицинско лечение.Проучванията в САЩ доказват, че всеки вложен един долар за работа със зависими спестява на обществото седем долара, в смисъл намаляване на щетите. Криминалните санкции сами по себе си не намаляват вероятността от рецидив при наркотично зависими лица. Изследвания на Калифорнийския университет сочат, че рецидивизмът от 77% може да бъде снижен до 24% при включване в ТС в затвор и последващи ресоциализационни програми.Искрено се надяваме усилията, които полагаме в рамките на затвора (Стара Загора), да бъдат трамплин за иницииране на по-систематизирани и устойчиви мероприятия в пенитенциарните заведения. Отворени сме за обратна връзка, контакти и сътрудничество с други институции и организации, съпричастни към проблема на зависимостите.
На 22.06.2010 г. от 10.00 ч. в залата Пресклуб на БТА в гр.Ст.Загора, ул.”Цар Симеон Велики” 108, Сдружение „ИЗБОР” организира пресконференция на тема „Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.
Общото събрание на ООН през 1987 г. обяви 26-ти юни за Международен ден за борба с наркотиците.
Лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още намира твърде малко поддръжници. По-често срещаме редукционизъм, работа „на парче”, опити да се овладяват всички проблеми с един единствен метод, стремеж към бърза и лесна печалба.
Нелекуваната зависимост води до огромни социални щети – криминалност, производствени загуби, инциденти, разпадане на семейства, здравни усложнения, висока смъртност и т.н.
Желателно е лечебните структури да се стремят да предлагат цялостна подкрепа. Те трябва да се намесват във възможно най-ранния стадий. Тази задача изисква достъпност, цялостна задълбочена оценка и високо ниво на гъвкавост.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни професионалисти или служби. Така се постига високо качество на услугите.
Ключови елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации, учреждения за предоставяне на услуги, общините и др.
Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по отношение болните със зависимост, законови промени за регламентиране на лечението, изграждането на нови и оптимизиране на наличните специализирани структури.
В Стара Загора вече функционира успешно клон на сдружение «Майки срещу дрогата», където родители получават помощ и подкрепа.
Все още остават нерешени въпросите с осигуряване помощ на деца, употребяващи наркотици. В България такива програми липсват.
Сериозни проблеми се очертават и с разпространението на наркотици в ромската общност. Според доклада на НЦН при тях е характерна употребата на предимно на хероин, най-често венозно. Това от своя страна силно увеличава риска от предаване на инфекции, както и криминално поведение. Среща се и злоупотребата с инхаланти, особено в младежка възраст.
Целта на следващите ни стъпки е изграждане на завършена ефективна система за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече програми.
В България няма място за лечение на наркозависими деца
22 юни 2010 13:51 / обновена в 13:55 | Николина Пенчева
Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти. Такава е целта на Сдружение "Избор" в Стара Загора. Лечението на болните от наркотична зависимост в България значително изостава в сравнение с лечението на други заболявания. За тези проблеми или не се говори, или се изнася само статистика, каза психологът Татяна Кючукова от Сдружение „Избор".
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още има твърде малко поддръжници, а нелекуваната зависимост води до огромни щети - смърт, криминалност, разпадане на семейства, здравни проблеми. Единственото място за лечение на наркозависими в Старозагорско е Психиатричната клиника в Раднево. В България има комуни, но нито една от тях не е държавна.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни специалисти или служби. По този начин ще се постигне високо качество на услугите. Според Сдружение „Избор" ключовите елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации.
В Стара Загора вече функционира клон на Сдружение „Майки срещу дрогата", където родителите получават помощ и подкрепа. Все още остават нерешени въпросите с осигуряване помощ на деца, употребяващи наркотици, тъй като в България такива програми липсват. Няма места за лечение на непълнолетни, които са наркозависими.
Голяма част от зависимите са криминално проявени.
Родителите, които имат съмнение, че детето им употребява наркотици, могат да потърсят помощ от специалистите в Сдружение „Избор" на телефон 0884 859 231.
От 1987 година на 26 юни се отбелязва Международния ден за борба с наркотиците.
Кръгла маса "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти"
Теми:
1. Ролята на държавните институции. Намаляване на търсенето, намаляване на предлагането, намаляване на щетите. Г-жа Гергана Павлова, зам. министър на здравеопазването.
2. Успешни модели на лечение на зависими в Полша, Словакия. Павел Павлов, председател на Асоциация за превенция и работа със зависимости „Само днес”
3. Ролята на стандартите, добрите практики, доказано ефективните мултидисциплинарни подходи и адекватния контрол в лечението на зависими. Доц. Соня Тотева, национален консултант по наркология
4. Нуждата от изграждане в България на цялостен завършен модел за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества и техните семейства. Работа в мрежа. Д-р Иван Добринов, психиатър, Държавна психиатрична болница гр. Раднево, Таня Кючукова, психолог
Кръгла маса за зависимостите
„Светът без дрога – по-добро място за живеене”
Нуждата от изграждане в България
на цялостен завършен модел
за терапия на болни със зависимост към психоактивни вещества
и техните семейства.
Работа в мрежа.
д-р Добринов, Т.Кючукова
Уважаеми дами и господа,
Когато говорим за лечение на зависимост, винаги се сещам за една аналогия на френския писател и кинорежисьор Жорж Перек. Свързана е с подреждането на пъзел. Пъзелът не е сбор от елементи, всеки от които трябва да бъде взет отделно и анализиран, а едно цяло, т.е. форма, структура. Елементът не предхожда цялото. Цялото определя елементите. Можем да гледаме една частица от пъзела много дълго време и да сме убедени, че знаем всичко за нейните очертания и цвят, без да сме направили нито крачка напред. Важна е само възможността тази частица да бъде свързана с други частици. Само съединени, частиците могат да бъдат разчетени, да добият смисъл. Взета отделно, частицата не значи нищо. Тя е само въпрос без отговор, непроницаемо предизвикателство.
Лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Искам да насоча вниманието Ви към някои особености на лечебните стратегии, от които се нуждаем.
Идеята за изграждане на стройна терапевтична система все още намира твърде малко поддръжници. По-често срещаме редукционизъм, работа „на парче”, опити да се овладяват всички проблеми с един единствен метод, стремеж към бърза и лесна печалба.
Нелекуваната зависимост води до огромни социални щети – криминалност, производствени загуби, инциденти, разпадане на семейства, здравни усложнения, висока смъртност и т.н.
Зависимостта е хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване. Моделът на лечение на всички хронични болести съществено се различава от този, при острите състояния. При всички хронични заболявания не могат да се очакват съществени и трайни подобрения в резултат на еднократен терапевтичен епизод. Лечението на зависимостта е дълъг процес, който включва биологични интервенции, психологични терапевтични стратегии, работа със средата на пациентите. Терапията преминава през няколко фази, които следват логично една след друга. Терапевтичните програми трябва да са достатъчно на брой и с различна продължителност; да използват различни лечебни модели, които да отговорят на конкретните нужди на всеки засегнат. Пациентът може да се нуждае от медикаменти, други медицински интервенции, психологична подкрепа, фамилна терапия, инструкции за отглеждане на деца, възстановяване на социални умения, правни услуги и др. Лечебният план трябва да е съобразен с възрастта, пола, етническата принадлежност, културата на индивида.
Системният подход в психиатрията определя, че болестта зависимост се формира при взаимодействието между индивида /с неговите биологични и психологични характеристики/, веществото и средата. Зависимостта е комплексно заболяване. Освен компулсивната употреба, тя включва и широк спектър дисфункционални поведения.
Желателно е лечебните структури да се стремят да предлагат цялостна подкрепа. Те трябва да се намесват във възможно най-ранния стадий. Тази задача изисква достъпност, цялостна задълбочена оценка и високо ниво на гъвкавост. Терапевтите не трябва да робуват на една определена догма, доктрина или школа.
Терапевтичната система представлява група взаимосвързани и взаимозависими елементи, образуващи комплекс от мерки по решаването на проблемите от злоупотребата с психоактивни вещества в определен регион или страна. В комплексната система за обслужване всички учреждения имат определена роля в съответствие с предлаганите координирани мерки.
Поради сложността и многото аспекти на зависимостта, за лечението е нужно създаването на терапевтичен екип, включващ специалисти от различни области. Участват лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, социални педагози, трудотерапевти, арттерапевти, духовни съветници, бивши пациенти с опит във възстановяването и др. Всеки член на екипа споделя отговорността за обслужването на пациента, като същевременно запазва своята професионална независимост.
В екипа има ясно дефинирано общо управление. Йерархичната структура позволява бързо вземане на решения и тяхното изпълнение.
Ключовите функции и дейности на членовете на екипите са: свързване, консултиране, организиране, разясняване, контролиране. Всеки член на екипа се нуждае от самооценка и обратна връзка, за да поддържа и повишава нивото на своя професионализъм. Необходима е яснота относно целите, приоритетите, отговорностите и задълженията.
Работата в мрежа цели координиране на участието на различни професионалисти или служби. Така се постига високо качество на услугите. Предимствата на работата в мрежа са:
- достъпност на терапията;
- професионална автономност сред служителите, осъществяващи директните грижи.
Ключови елементи са партньорските отношения, активното сътрудничество между централна и местна власт, неправителствени организации, учреждения за предоставяне на услуги, общините и др.
Отправна точка за действията трябва да бъде една комплексна оценка на потребностите.
Целта на следващите ни стъпки е изграждане на завършена ефективна система за обхват, превенция, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече у нас програми.
Предстоят ни усилия за промяна на обществените нагласи по отношение болните със зависимост, законови промени за регламентиране на лечението, изграждането на нови и оптимизиране на наличните специализирани структури.
Уважаеми дами и господа,
Наистина много ме радва активността, която виждам днес тук.
Искрено се надявам крайният резултат от днешната ни кръгла маса да бъдат конкретни ангажименти и ефективни действия!
Пациентски организации искат Фонд за лечение на зависимости с пари от акцизите
Представители на пациентски организации поискаха да се създаде фонд за лечение на зависимости, като средствата в него да постъпват от събирания акциз от цигари и алкохол. Това съобщи Пенка Георгиева от конфедерация "Защита на здравето" на кръгла маса на тема "Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти". Предложението е 1% от акциза да бъде насочен за лечение и превенция.
Останалите пари да се събират от глобите, налагани на пияни шофьори и на търговците, които въпреки забраните продават алкохол и цигари на непълнолетни, поискаха от конфедерацията. Имаше и предложения във фонда да постъпват средства от комисията за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, и от спортния тотализатор. Георгиева даде пример, че такива фондове съществуват в повечето страни в Европа, като в Полша например към него отиват 2% от акциза върху цигарите и алкохола. Там лечението на алкохолизъм продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години, подчертаха експертите.
Зам.-министърът на здравеопазването Гергана Павлова не присъстваше на форума, но в писмено обръщение към участниците в кръглата маса обясни, че министерството работи за по-добра колаборация между всички институции и неправителствени организации, които работят за превенция на зависимостите. Според нея трябва да спре бизнесът, който печели от това, че някои хора имат такива проблеми.
В Полша лечението при алкохолизма продължава до 6 седмици, а на наркоманията - от 6 седмици до две години. В Полша около 2% от средствата, получени от алкохол и цигари, се отделят за превенция и лечение на зависимостите.
Конфедерция “Защита на здравето” - КЗЗ и Асоциация за превенция и работа със зависимости - АПРЗ “Само днес”
на 15 юни 2010 в БТА,
под надслов „Светът без дрога – по-добро място за живеене” по повод Международния ден за борба с наркотиците, основна разисквана тема беше
„Изграждане на ефективен модел за обхват, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими пациенти”.
“Посвещаваме тази Кръгла маса на едно младо момиче, студентка, наркотично-зависима от скоро, русо и красиво момиче, с чисти, сини очи, деликатно, едно цветенце, едно дете… Нека заедно се хванем за ръце – пациенти, неправителствени организации, институции, за да помогнем на това дете, детето на България”, така откри Кръглата маса Пенка Георгиева, член на УС на КЗЗ и зам. председател на АПРЗ ”Само днес” .
За разговор по наболели проблеми се събраха пациенти, неправителствени организации, психиатри и психолози от цялата страна, представители на Министерството на здравеопазването и Криминална полиция.
Зависимостта е болест като всяка друга, това трябва да се осъзнае и приеме от обществото, защото всеки изпитва болка, всеки иска да е здрав, да живее пълноценно, защото често началото е любопитство, но след това коварността на болестта не позволява на човек да контролира процесите.
В писмено обръщение към участниците заместник-министърът на здравеопазването г-жа Гергана Павлова заявяви, че Министерството на здравеопазването осъзнава сериозността на проблема. Ето защо при провеждането на здравната политика ведомството ще обръща внимание на тези заболявания, които имат здравни, социални и икономически последици за населението.
Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” подкрепят и са участници в благотворителната инициатива „Културата и болестите нямат граници”, започната от българския оперен певец г-н Людмил Кунчев, живеещ в Германия. В инициативата са привлечени Почетният консул на Република България във Федерална република Германия г-н Ралф Хесе, Почетният консул на Федерална република Германия в Пловдив г-жа Мариана Чолакова, д-р Клаус Херберт Рихтер от Diakonie-Krankenhaus Elbingerode, проф.Хайхел, Председател на Сдружение „Народна солидарност” за Саксония-Анхалт, Сдружение „Майки срещу дрогата” – гр. Пловдив, Сдружение за психосоциална рехабилитация и ресоциализация „ИЗБОР”- гр. Ст. Загора, Българската православна църква, ДПБ „Д-р Г.Кисьов” – гр. Раднево и др.
Целта е изграждане на пилотен модел за цялостна ефективна система по европейски модел за обхват, лечение и ресоциализация на зависими на базата на функциониращи вече в България програми.
Според д-р Иван Добринов, психиатър в Държавна психиатрична болница – гр. Раднево, консултант на КЗЗ и АПРЗ ”Само днес” по зависимостите, лечението на болните със зависимост в България значително изостава в сравнение с това, на пациентите с други заболявания. За тези проблеми обикновено или не се говори, или се стига само до изнасяне на зловеща статистика.
Конфедерация “Защита на здравето” и Асоциация за превенция и работа със зависимости “Само днес” инициират създаването на
ФОНД ЗА ЗАВИСИМОСТИТЕ.
В този фонд трябва да се събират парите от 1% от акзиците на цигари и алкохол, глоби от заведения, в които се пуши неправомерно, глоби от продажбата на цигари и алкохол на непълнолетни.
На Кръглата маса постъпи предложение в този Фонд да се събира и процент от конфискуваното имущество на наркобосове, по така наречената комисия Кушлев.
Категорично изискване за този Фонд трябва да бъде управлението му от Съвет на настоятели – публични личности и пациентски организации, нямащи конфликт на интереси, както и преки интереси от финансиране в областта на лечението на зависимостите като гаранти за прозрачност на работата и изразходването на средствата.
Проф. Игор Куценок, директор на Департамент по психиатрия в Университета ”Сан Диего”, Калифорния, световно признат учен в областта на зависимостите в последващ разговор предложи безвъзмездно своята експертна подкрепа. На предстоящ семинар по зависимостите в гр. Русе предстоят срещи на проф. Куценок с Пенка Георгиева за уточняване на параметрите на това сътрудничество.
На Кръглата маса беше повдигнат и въпросът за декриминализиране на еднократната доза.
Самият термин „еднократна доза” е доста неясен, тъй като в хода на една зависимост като израз на адаптивна реакция на организма се променя толерансът. Това налага зависимият да приема все по-високи дози от веществото за постигане на същия ефект. „Еднократната доза” при болен с напреднала зависимост може да се окаже многократно по-висока, от тази, на един начинаещ. Освен това повечето от нелегалните улични наркотици са с неясно съдържание. Процентното съдържание в тях на психоактивното вещество варира в големи граници. Голяма част от състава им са и с други вещества, част от които – също психоактивни.
Обикновено се говори само от двете крайни гледни точки: „за” и „против” еднократната доза.
Ако „еднократната доза” бъде декриминализирана, това води след себе си огромен брой проблеми. Така се залага посланието, че употребата на наркотика е разрешена. Няма как да бъде със сигурност установено, дали точно тази заловена доза е предназначена за болния, или за пласиране. Самото притежание на дрога вече говори за проблемно поведение на човека и би било неразумно този сигнал да се пропусне. Доказано е, че ранните интервенции са много по-ефективни от късните, последствията за индивида и обществото са много по-малко. Разумно би било при залавяне на малка доза наркотик човекът да бъде насочен към специализирани служби, където да се прави скрининг, оценка и адекватна интервенция – например насочване към консултиране, корекционни програми или лечение, периодично тестване.
Ако се запази сегашното положение, при което се наказва строго „еднократната доза”, то на практика затворите се пълнят с хора, които нямат други криминални прояви, освен притежанието и се нуждаят от лечение. Средата в затворите никак не е благоприятна за бъдещето на тези хора, те се причисляват към криминалния контингент. Високите глоби пък наказват на практика близките на зависимия, тъй като той по правило няма постоянни доходи.
Проблемът с промяна и приемането на насочване към коригираща програма в момента е липсата на място за лечение, коригиране и помощ, пак поради липса на финансиране.
Това е още една причина да се побърза със създаването на Фонд за зависимостите, който да поеме и тази част, докато е рано и има реална възможност за корекция.
Въпреки че България вече е член на ЕС, в страната се наблюдават някои опасни явления. Макар, че зависимостта е призната за болест още през 1951 г. и e включена в Международната класификация на болестите, в обществото ни все още битуват множество митове и заблуди, свързани с отношението ни към засегнатите. Лечението на зависими досега не се финансира адекватно. Няма изградени широкообхватни лечебни програми, както при терапията на другите хронични, рецидивиращи, прогресивни и потенциално смъртоносни болести. В това отношение е налице явна дискриминация. Недостигът на специализирани лечебни програми за зависими и малкият брой обучени специалисти в България предизвикват широк обществен дебат през последните месеци.
Статистиката у нас показва доста тревожни тенденции. Децата започват да употребяват алкохол средно на дванадесет и половина години, 5 % от гимназистите пият алкохол ежедневно. Общият брой на зависими от алкохол е близо 300 000 души. Броят на жените, прекаляващи с алкохол, се е увеличил двойно през последните десетина години.
През последните три години общо 50 000 души у нас са взели поне веднъж наркотик. От преминалите през детските педагогически стаи за разпространение и употреба на дрога, 10 % са на възраст между 8 и 14 години. Тук на практика липсват и специализирани дългосрочни лечебни програми за деца. От нелегалните наркотици най-масово се употребява марихуаната. Около 5000 българи между 18 и 34 години ежедневно пушат марихуана. Броят на зависимите от хероин в България е около 20 000 – 30 000 души. Лавинообразно нараства употребата на синтетични стимуланти като амфетамини, „екстази”, метамфетамин, кокаин. Поради въздействието си тези вещества водят до вълна от агресия и насилие. Всеки трети студент, или ученик от ІХ до ХІІ клас поне веднъж е пробвал дрога. Всеки втори употребяващ смесва дрогата. Поне половината от наркоманите у нас употребяват повече от едно наркотично вещество – сочат данните от новия европейски доклад по проблемите с наркотиците.
Смъртността сред наркозависимите вследствие свръхдоза за няколко години е нараснала с 50 %. През 2008 г. поне 74 наркозависими българи са погубили живота си.
Около 10 % от затворниците са наркозависими. Най-голяма концентрация на зависими има в затворите в Бургас, Варна, София и Стара Загора, като се наблюдава тенденция към повишаване на броя им. Издръжката на един затворник струва на данъкоплатците до 1 000 лв месечно. В затворите липсват специализирани отделения за лечение на зависими, каквато е практиката в повечето страни на ЕС.
Огромни са пробойните и недомислиците в българските закони, регламентиращи задължителното и принудителното лечение на зависимите. Законът за здравето дискриминира зависимите по отношение настаняването им на задължително лечение. Формулировките в него са неясни и позволяват разностранни тълкувания от страна на различни вещи лица и съдилища. При рисково или антисоциално поведение такива болни се третират основно според наказателните закони, т.е. чака се те да извършат престъпление и едва тогава се предприемат мерки. Наказанието само по себе си няма никакъв терапевтичен ефект. То трябва да бъде съчетано с алтернативно или кумулативно наложено принудително лечение. У нас няма специализирани съдилища по наркотиците. Законодателствата на повечето европейски държави приемат, че независимо от извършването на престъпление и осъждане на лицето, то трябва да бъде подложено и на лечение за преодоляване на зависимостта.
Лечението на зависимости е по-евтино от алтернативите, т.е. от липсата на всякакво лечение, или простото изпращане в затвор. Според американски проучвания всеки 1 долар, инвестиран в лечението, има възвращаемост от порядъка на 4 - 7 долара, в снижаване на свързаната с наркотиците престъпност, снижаване разходите на съдебната система. Когато се включат и спестяванията в здравното обслужване на усложненията, общите спестени суми могат да надвишават цената с пропорцията 12:1.
До момента на територията на Област Стара Загора не е изградена система от последователни дейности, както и връзка между структурите, ангажирани с проблема. Нуждата от информационна, консултативна и терапевтична дейност в града ни непрекъснато нараства.
В началото на 2009 г. в Община Стара Загора бе конституиран Областен съвет по наркотичните вещества. Бе приет и правилник за дейността му. Предстои изграждането на Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите, както изисква закона. Този център би следвало да реализира всички дейности, заложени в програмите на Областния съвет.
На територията на Старозагорска област се намира и най-голямото в България психиатрично здравно заведение – Държавна психиатрична болница – гр.Раднево. В нея има и специализирани отделения за болни със зависимост към алкохол и наркотици. Въпреки хроничното недофинансиране, недостигът на персонал, незадоволителните битови условия, болницата продължава да изпълнява функциите си. От около три месеца в медиите упорито се говори за риска от закриване на големите психиатрични болници. Можем да си представим вълната от проблеми в региона, в случай, че около 500 психично болни бъдат изхвърлени на улицата. При рязкото спиране на лечението им, значително ще нарасне риска от опасно поведение и криминални прояви в общността. На 20 ноември 2009 г. Директорът на болницата д-р Толев е заявил в своето обширно интервю във в.”24 часа” добри намерения. Надяваме се, че отговорните държавни институции също ще подходят адекватно и ще запазят и развиват лечебните възможности в региона.
Сдружение „Избор”- Стара Загора е създадено от професионалисти – психолози, психиатри, социални работници и др., които имат интереси и опит в работата с деца, младежи, възрастни и техните семейства, попаднали в ситуация на уязвимост и неравноправно положение. Един от основните приоритети на сдружението е създаването на терапевтични програми, които да осигурят условия за коригиране на дисфункционалното поведение на лица със зависимост. Дейностите на сдружението включват стимулиране свободния обмен на идеи, информация, научни знания, интелектуални и духовни ценности, улесняване достъпа до услуги и разпространението на знания в областта на зависимостите.
Сдружение „ИЗБОР”, заедно със Сдружение „Майки срещу дрогата”-Пловдив, участва в българо-германската инициатива „Културата и болестите нямат граници” имаща за цел изграждане на цялостна, завършена, ефективна система по европейски модел за обхват, терапия и ресоциализация на зависими на базата на функциониращите вече програми в Шесто мъжко отделение на Държавна психиатрична болница – гр.Раднево.
В рамките на инициативата вече бяха организирани редица срещи и активности в Германия и България. Привлечени бяха Почетният консул на провинция Саксония-Анхалт г-н Ралф Хесе и немският експерт по зависимости, проф.Хайхел, които участваха във форум в гр.Пловдив на 4-ти ноември 2009 год. С цел да бъдат ангажирани за съдействие бяха поканени и представители на отговорните държавните институции.
В съвременните подходи за терапия на зависими към био-психо-социалната концепция е добавен и един важен елемент - дълбокото уважение към духовното развитие, което се превръща в стимулираща и поддържаща сила за освобождаване от зависимостта. Огромно значение има участието и ангажираността на пациента в процеса на оздравяване. Така в лечебните програми се формира мултидисциплинарен екип, включващ специалисти от различни области: лекари, медицински сестри, психолози, социални работници, духовни съветници.
Нашето желание е лечението на зависимите в областта да бъде изведено като приоритет за държавните институции, така ще стане възможно тези болни и семействата им да получат добри шансове за оцеляване и възстановяване.